Цитати на тема "Наследство" - страница 5
Реалната история е далеч по-сложна и интересна от опростените обобщения, представени в статиите в Уикипедия. Знаейки това, можете да поставите под въпрос получената мъдрост, да оспорите "фактите", "всеки" знае, че е истина, и да си представите светове и персонажи, достойни за нашето богато историческо наследство и нашето сложно "аз".
Кен Лиу
Мисля за всички избори, които никога не съм знаела. И тези, които оставям да бъдат направени за мен - за да угодя, от страх, за любов. Къде изчезнаха те, тези избори, които никога не съм правила? Всички те са част от това, което съм аз. Те са наследството, което оставям след себе си, те са моят завършен портрет, който не мога да променя.
Лив Улман
Нашият успех няма да дойде от действията на нашите предци, а може да дойде сам от това, което правим сега. Тези, които са наследили богата кръв, могат да използват това богатство за изграждане на величие в себе си, но тези, които нямат привилегията на такова наследство, не трябва да бъдат обезкуражени. Те могат да създадат своя собствена богата кръв и да я направят толкова богата, колкото искат.
Крисчън Ларсън
Несъмнено дейността на Руското географско дружество трябва да допринесе за развитието на вътрешния туризъм. чрез изпълнение на проекти, насочени към изучаване на уникални обекти и включването им в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. В този списък има само няколко процента руснаци. С такова разнообразие от възможности, предоставени на Русия от нейната дълга и богата история, многонационален народ и култура - само няколко процента! Защо, цял живот не е достатъчен, за да се види, да се знае, да се проучи всичко това. Тук виждам пространството за интензивна, дълбока работа на Обществото.Невъзможно е да се работи в Обществото без любов към Родината, към своята земя, към родния край. Формализмът или личният интерес тук просто не пускат корени. Напротив, ценят се аскетизмът, инициативността, знанието, постоянството. В Руското географско дружество вече има много такива хора. Те заразяват другите не само с ентусиазма си, но и с предаността към Отечеството.
Владимир Путин
Най-голямата илюзия е, че държавата може да не управлява отрасъла и собствеността си, и въпреки това туризмът да се развива. Пътищата, летищата, природните паркове, културно-историческото наследство - това са само част от важните предпоставки и елементи на туристическия продукт, но на практика държавата не инвестира в собствеността си.
Поли Карастоянова
Не можеше да забележи човек по нейното (на Лалка) спокойно и бяло лице, разцъфтяло и добило повече женственост, че тя е нещастна в това съпружество, станало не по нейна воля. Простодушна, неопитна, без никаква романтическа подкваса на духа, която нямаше отде да възприеме в тая деспотическа среда, дето се беше възпитавала, тя отиде с мъка и със скрити сълзи под венчилото. Но времето й дойде на помощ, както бива повече в подобни случаи: тя привикна и се помири с новото си положение. Тя Стефчова не обичаше, нито беше възможно да го обикне, но тя му се покоряваше и му се боеше. И той не искаше повече от нея. В замяна на сърцето й, за което той твърде не бе се домогвал, той печелеше богато наследство, той ставаше прям наследник на Юрдана Диамандиев. Той беше доволен.
Иван Вазов
По въпроса за наследството бих разделил гърците на три категории: осъзнати, полуосъзнати и неосъзнаващи.
Първите - съвсем малцина - знаят. Усетили са страховитата тежест на наследството. Разбрали са нечовешката степен на съвършенство в словото и формата на древните. И това ги съкрушава.
Втoрите - мнозина - нямат пряко познание. Обаче са "чували". Те са като синовете на прочутия философ, които не разбират трудовете му, но виждат, че тези, които знаят, ги ценят и ги награждават. Славата ги дразни, но ги и ласкае. Винаги се надуват - когато обясняват на другите.
Третата категория - неосъзнаващите - са невинни и непорочни (тоест неуки: Макриянис, Теофилос, Народът). Чували са за древните от митове и легенди, които са усвоили като приказки. Те са тези, които създадоха народната традиция и изкуство. Те са единствените, които живеят без грижа за наследството.
Никос Диму
Основна задача на държавата е да рекламира собствеността си, а именно – природното и културно-историческо наследство, да инвестира в превръщането на тези дадености в туристически атракции от световна величина. Да създаде национален бранд и да наложи като запазена марка най-значимите за българската история, култура и археология паметници, по примера на Акропола, Колизеума, Големия канон, Мачу Пикчу.
Поли Карастоянова