Цитати на тема "Дъжд" - страница 5
Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по който ти самият се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателен за всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози.
Елиф Шафак
Смели са онези, които вземат решенията си със страх, които, задавайки си въпроса дали постъпват правилно или грешно, страдат от всичко, което правят. Но въпреки това действат. Действат, защото вярват в чудеса! Който се опитва да притежава едно цвете, ще види как красотата му увяхва. Но който просто съзерцава цветето в полето, ще го има завинаги! Защото то ще е свързано със залеза, с мириса на мокра пръст и с облаците на хоризонта. Любовта е свобода!
Никой не може да притежава залез, който наблюдава, никой не може да притежава дъждовния следобед, когато дъжда бие в прозорците. Или мига, в който си се чувствал прекрасно, защото ти е било достатъчно да помълчиш с някого..., или вълшебния миг, в който вълните се разбиват в скалата. Никой не може да притежава най-красивите неща на земята. Но може да ги познава и обича!...
Паулу Коелю
Не оставяй молитвата. Бой се от безделието и равнодушието. Когато се молиш сутринта и чувстваш умиление, през целия ден ще се носиш като на крила. А когато започваш утрото без молитва,
всичко ще върви наопаки.
Моли се по-често, осигурявайки си за това и подходяща тишина. Ако не можеш много да се молиш сутринта, моли се по обяд или вечер. Избери си такъв час за молитва, в който да има тишина. Моли се, докато не дойде дъждът, тоест докато не дойдат сълзите. Мнозина се молят цяла нощ и не се насищат. Молитвата е услаждащо занимание.
Йероним
Дори да си сключил зъби до болка и пръстите ти да припукват от стискане, радвай се, защото живееш. Радвай се на тюркоазеното небе и на рубинения залез. Радвай се на перлените капки на дъжда, просто защото така е редно. Радвай се с отчаяната радост на изпонаранения войн. Нека битката е изгубена, но нали флагът е вдигнат, не си захвърлил оръжието, не си побягал позорно, защото няма с какво да бягаш. И можеш само да устоиш до края. И когато вече нямаш нищо, радвай се с висшата радост за своите ближни. Радвай се на чуждата любов и на звъна на смеха на децата, които не са твои. Дори когато небесата сякаш се сгромолясат, радвай се. И в дъжд, и в киша, радвай се. Радвай се и ликувай, презри болката, защото твоето име е човек!
Лонгин Жар
Един монах се разхождал през пустинята и срещнал друг монах. Поздравили се.
- От къде си?
- От това и това село.
- Е, как живеете там?
- При нас е ужасна суша. Изпаднахаме в голяма неволя и скръб.
- И направихте ли нещо? Помолихте ли се на Бога?
- Разбира се.
- Заваля ли?
- Не заваля.
- Изглежда - казал монахът, - че не сте се молили много усърдно. Хайде и ние двамата тук, на място, да отправим молитва към Бог да помогне за дъжд.
И наистина, веднага, на място, започнали да се молят. Веднага се появил един облак.
Той постепено ставал все по-голям, все по-черен и по-черен, все по-нисък и по-нисък и ето, паднал силен дъжд.
Какво се случило? Имало гореща молитва. Малко време се молили, но веднага заваляло. Защото е важна силата, а не количеството на молитвите.
Порфирий Кавсокаливит
Не можем да избягаме от това, което трябва да ни се случи.
Вятърът ще ни отведе на местата, които трябва да посетим. Слънцето ще огрее хората, които трябва да забележим. Въздухът ще даде живот на ситуациите, които е нужно да оживеят. Нощта ще затъмни нещата, от които иска да ни предпази. Дъждът ще измие плачещите очи, а дъгата ще даде надежда. Отлитащите птици ще ни накарат да се замислим за някого.
Тези и още много други неща ще се случат, но помни - нищо не е случайност.
Антоан дьо Сент-Екзюпери
Когато се събудих сутринта в 3 часа на 8 ноември 1944 г. валеше много силен дъжд. Опитах се да заспя, но не можах, затова станах и започнах да чета книгата на Ромел "Атаки на пехотата". Случайно попаднах на главата, в която описваше една битка в дъжд през 1914 г. Беше много полезно, защото почувствах, че ако германците са могли да го направят, аз също мога да го направя, затова си легнах отново и бях събуден в 5.15 от артилерийска подготовка.
Джордж Патън
