Цитати на тема "Роба" - страница 5
НА КАКВО МОЖЕМ ДА СЕ НАДЯВАМЕ НА ТАЗИ ЗЕМЯ
Мащеха е земята и като мащеха постъпва с нас. Като на доведеници гледа на нас, като на чужденци от далечни места, като на сираци, докато не ни направи свои роби.
Аргатуваме й ден и нощ и затова ни плаща надница с най-калпавите си притежания: грях, болест и смърт. Който само от нейния хляб живее, този не знае що е ситост. Колкото повече яде, все по-силен глад го мъчи. И колкото повече играе по гайдата й, все по-голяма мъка го наляга.
Дето и да погледне окото, вижда смърт. Каквото и да пипне ръката, усеща гроб.
Каквото и да придобиеш, добиваш и страх да го не изгубиш. Каквото и да обикнеш, изпълваш се с мъката на загубата.
Николай Велимирович
"В края на краищата, какъв прекрасен патриархален институт е робството! А колко много сме говорили и вършили за неговото премахване! Напразни усилия - глупаво човеколюбие, което се опитва да разруши тази старинна сграда - крайъгълния камък на една «героична» нация! О, фанатици! Защо вдигате такава врява, против робството? Не знаете ли, че някои хора трябва да страдат, да работят и да гладуват, та други да могат да живеят в разкош и леност? Не знаете ли, че едни трябва да бъдат роби, за да могат други да бъдат свободни?" - Такива доводи, уви, се чуват напоследък доста често. Проклет да е човекът, който ги изрича, и хората, които им дават ухо!
Майн Рид