Цитати на тема "Рай" - страница 5
Няма никаква съдба. Ако пиеш водка, имаш една съдба, а ако продаваш наркотици - друга. Ако споделяш и последното нещо, което имаш със съседа си, имаш трета съдба. Ако си груб с майка си, имаш четвърта съдба. Всеки човек сам създава своята съдба. И всеки човек може да създаде рай около себе си и да живее в него. Този рай, човек е призован към него, това е неговото семейство. Той може да уреди такъв живот в семейството, че да бъде рай за всички. Но повечето хора не следват Господа, затова създават ад в семейството си. И за себе си, и за всички останали, които са в него.
Дмитрий Смирнов
Една от най-главните причини за неуспеха на нашите вестници, особено на тия, що са се издавали и издават отсам Дунава, е и тая, дето между програмата и съдържанието на всеки почти вестник, между обещанията и изпълнението на редакторите почти всякога е имало такава разлика, каквато има между мохамеданския рай и християнската мъка. Нашите редактори в програмите си обещавали са златни гори на читателите си, но тутакси след тези обещания, след тези сладки и медени, вестникът им замязва на голо поле без цел, без характер, на кое наместо обещаните гори читателят вижда някакви си тръни, случайно накачени с безцветни дрипи от разни материи, приготвени за дреха на оголелия народ.
Христо Ботев
Отбивам се на гроба на моите родители, за да запаля свещица за паметта им. Това е вече всичко, което мога да им дам. На тях, които ми дадоха всичко. Тук е мястото, където за последен път видях онова, което беше тленно у тях. И го предадох на земята. Защото тя си го позна и си го поиска. Нетленното остана в душите ни. И в небесния рай. То е раят в душите ни. Запалвам тази свещ и през ключалката на пламъчето й надниквам в неземната светлина, която е тяхното вечно жилище. Не виждам образите им, но знам, че те са не по-малко прекрасни, отколкото бяха тук и се моля, когато най-сетне и аз оставя на това място тленните си очи, тези образи да изгреят пред мен и да ме поведат по онзи непознат път, пред който непораслата ми душа все още тръпне.
Александър Шурбанов