Цитати на тема "Чаша" - страница 5
Хората живеят, те имат своя момент, целувките си, смеха си, прегръдките си, сладките си думи, радостите и скърбите си, всеки живот е вселена, която след това се срутва върху себе си и не оставя нищо след себе си, ако не и няколко обекта, направени скъпоценни и привлекателни чрез изчезването на собственика, стават важни, понякога свещени, сякаш фрагмент от това съществуване, което е изчезнало, е пренесен в чашата за кафе, триона, четката, шала. Но в крайна сметка всичко изчезва, спомените се изтриват и всичко умира. Там, където преди е имало живот и светлина, сега има тъмнина и забрава.
Йон Калман Стефансон
Музиката беше свързана с почти всичко, което бях направил, нито един от записите не дойде без спомен. Всичко, което се случи през последните пет години, се надигна като пара от чаша, когато пуснах плоча, не под формата на мисли или разсъждения, а като настроения, отвори, пространство. Някои общи, други специфични. Ако спомените ми бяха натрупани в купчина на гърба на трейлъра на живота ми, музиката беше въжето, което ги държеше заедно и го държеше, моя живот, в позиция.
Карл Уве Кнаусгор
Старецът Йероним веднъж попитал:
- Кажете ми, кое има по-голяма сила, водата или огъня?
- Ами, водата, Отче – отговорил някой.
- Ако стане голям пожар и излеете чаша вода, дали ще го загасите?
- Не, Отче, огънят ще е с по-голяма сила. – отговорил друг.
- А ако запалите слаб огън и изсипете голяма кофа вода,
ще го загасите, нали?
- Да, Отче.
- Значи нито огънят, нито водата имат по-голяма сила,
а количеството. Така е и с духовния живот.
Ако светският начин на мислене преобладава във вас,
то той ще доминира над духовния.
Но ако умът ви е насочен към духовното, то той
ще преодолее плътското.
Йероним Егински
За да започнем неговото изследване, трябва, разбира се, да го предизвикаме: или ан зих (термин на Имануел Кант), тоест да го предизвикаме в самите себе си, - или пък да го предизвикаме в друг човек, но в наш интерес, тоест фюр зих. Термин на Имануел Кант. Най-добре е, естествено, и ан зих, и фюр зих, а именно по следния начин: два часа подред пийте някакъв концентрат, старка или зверобой, или ловджийска. Пийте с водни чаши, по една водна чаша през половин час, като по възможност избягвате мезетата.
Венедикт Ерофеев
– Наливай, наливай! Още... още...
– Ще прелее.
– Нищо, нека прелей, наливай! Искам да дигна пълна чаша, да я пресуша до дъно, нека се разлее виното по всичките жили на моето тяло, нека се стопли това тяло, което се сгърчваше и вкочаняваше, ето вече третя година, под хладния меч на парламентарната анкетна комисия. Наливай!... Стига... Благодаря. Вземи и ти чашата си. Е хайде, наздраве. Ура, да живее амнистията!... Ох, сладко винце! Сега усещам всичката му прелест, сега, когато смъкнаха от плещите ми адския товар...
Алеко Константинов