Цитати на тема "Гол" - страница 5
Камък, лист, неотворена врата; камък, лист, врата. И над всичко – забравени лица. Голи и сами идваме на този свят в изгнание. В тъмната утроба, не познавахме майчиното лице; от затвора на нейната плът влязохме направо в неописуемия, неизразимия затвор на тази земя. Кой от нас познава брат си? Кой от нас погледна в бащиното си сърце? Кой от нас не е останал завинаги затворник? Кой от нас не е вечно непознат и сам? Загубата от изгубеното, в горещите лабиринти, изгубени сред ярките звезди на този уморена, безцветна пепел, изгубени! Спомняйки си безмълвното, ние търсим отдавна забравения език, изгубения край на пътя в небето, камък, лист, неотворена врата. Къде? Кога? Изгубен, от вятъра наскърбен призрак, върни се пак!
Томас Улф
Една от най-главните причини за неуспеха на нашите вестници, особено на тия, що са се издавали и издават отсам Дунава, е и тая, дето между програмата и съдържанието на всеки почти вестник, между обещанията и изпълнението на редакторите почти всякога е имало такава разлика, каквато има между мохамеданския рай и християнската мъка. Нашите редактори в програмите си обещавали са златни гори на читателите си, но тутакси след тези обещания, след тези сладки и медени, вестникът им замязва на голо поле без цел, без характер, на кое наместо обещаните гори читателят вижда някакви си тръни, случайно накачени с безцветни дрипи от разни материи, приготвени за дреха на оголелия народ.
Христо Ботев
О, Господи, ти ни каза, че нашият Баща на небето ще се грижи за нас, така, както той се грижи за лилиите на полето и за птиците под небето. Ти, който нямаше място, където да склониш уморена глава, бъди ни учител. Научи ни, да се доверяваме на божието провидение и ни помогни, да преодолеем човешката си ненаситност. Алчността не е направила никого щастлив. Дай ни сила, да ти се отдадем изцяло, за да сме оръжие, с което да изпълниш волята си. ... за да са нахранени гладните, да са облечени голите, да са подслонени бедните и болните да са излекувани. И Боже, дай ни Твоя свят дух, за да можем, чрез вярата, с която ни даряваш, да осъзнаем, че ние сме по-ценни за Теб от всяка красива лилия или всяка пееща лястовица в небето.
Майка Тереза