Цитати на тема "Завист" - страница 6
Нито един порок и нито една страст не се представят с истинското си име. Прелюбодейството се представя с псевдоним - любов. Сребролюбието нарича себе си обезпеченост. Хазартните игри - забавление. Пиянството и гуляите - приятелство. Завистта - справедливост и равноправие. Често зад бунта против несправедливостта и неравноправието стои обикновена завист.
Николай Велимирович
Искаш ли да знаеш какво имаш в сърцето си? Слушай внимателно! Любовта към похвалите служи за знак, че сме тщеславни. Приятното усещане от ястията показва, че сме чревоугодници. Нехайството показва, че сме мързеливи; користолюбието - че не обичаме Христа; завистта известява, че в нас няма любов; удоволствието, с което осъждаме другите, означава, че сме пълни с омраза. Така невидимата душа по телесните действия става видима, каква е - добра или зла.
Ефрем Сирин
Когато човек е празен откъм Христа, тогава идват и го изпълват хиляди други неща: завист, омраза, скука, меланхолия, ропот, светско мислене, светски радости. Постарайте се да изпълните душата си с Христа, за да не е празна.
Душата ни прилича на един пълен с вода резервоар. Ако насочиш водата към цветята, тоест към добродетелите, по пътя на доброто, тогава ще чувстваш истинска радост, а злобата, тръните ще залинеят. Ако обаче насочиш водата към тръните, те ще избуят и ще те задушат, а всички цветя ще увяхнат.
Порфирий Кавсокаливит
Завистта е сатанински грях. Как трябва да реагира християнинът на някакво предимство, което има друг човек - красота, физическа сила, интелигентност, богатство? Той трябва да симпатизира на такъв човек, тоест да му се радва, че е здрав, че е красив, че е богат, че е умен. И ако това създава неприятност на човека, това означава, че той е обсебен.
Дмитрий Смирнов
Разбира се, ваше право е да се отдръпнете от общуване, което е тежко за вас. Но е важно в такава ситуация да запазите сърцето си от обида и желание за отмъщение. Помолете се за тези, които са ви наранили и не говорете лошо за тях. И помнете, че спасението и самопознанието е невъзможно без скърби.
Разликата между християнското смирение и загубата на човешко достойнство се състои в това, че християнското смирение е съзнанието за собствените грехове и умението да видждаш добрите качества в човека насреща. Докато загубата на достойнство се придружава от чувства на завист, омраза, недобронамереност, лъжа, лицемерие... Важно е да помним, че в духовно отношение, не друг, а единствено ние сами можем да унизим себе си. Докато грубостта, равнодушието, насмешката, оскърбленията на някой друг към нас – това е бумеранг, който рано или късно се връща към този, който го е хвърлил.
Рафаил Карелин
Любовта винаги се моли, молитвата винаги обича! Любовта, съчетана с молитва, подпалва негодуванието, омразата, завистта и ако не искате да се молите, принуждавайте се да повтаряте кратката молитва: "Господи, прости и помогни! Дай, ни Господи, молитва и любов! Пресвета Богородице, помогни ни!
Юстин Попович
Нямат Бога, нямат смирение в душата си. Всякой него си гледа, а за другите не иска и да знае. Всеки зинал като ламя и прибира, мъкне, крие, като че ще векува на земята. Имот, колкото искаш. Има за всички и още за толкова, и пак за врабчите трохици се карат... А що им пречи да да си живеят братски, да си помагат, да се обичат. Пречи им завистта, своещината, лошото сърце, пречи им дяволът. Той ги държи в ръцете си. Отворил е в душите им бакалница и търгува с доброто и злото.
Елин Пелин
В началото у мене се записаха 50-60 ученика. При гръцкия учител M. Jean, който беше и драгоманин в Меарифското управлением се бяха явили само 10 души желатели. Това възбуди завистта на колегата. Той не можа да се стърпи, та един ден ме запита: "Защо у мене има само 10 ученици, а у тебе повече от 60?" Отговорих му: "Защото от гръцкия се интересуват само ония турчета, които са от места, гдето има гръцко население, а от български - които са между българска среда. Ето мерилото на българизма и гърцизма в Македония"
Антон Димитров
Не е нито стеснителност, нито скромност, аз съм реалист. В България е национален спорт да плюем и е наша лоша черта. Част от проблемите ни идват от завистта, която има у българина. Това ме разочарова. Винаги съм смятал българина за разумен, състрадателен човек, трудолюбив и продължавам да вярвам в това. В последно време малко се съмнявам в трудолюбието му. Защото работа на пазара има, но той стои. Ще е без заплата, без средства, защото няма да отиде да работи за едни 2000 лв. примерно. Защо бе, нали се оплакваш? Отиди, работи. Ако си намериш по-добра работа, премести се. Но не мрънкай, че няма работа, защото има. Затова се съмнявам в някои от качествата на българина, с които бях закърмен като ученик. Той не гледа в собствената си паница как да я напълни. Енергията му отива повече в това да гледа как на съседа да му е по-празна паницата. Това е истината.
Димитър Рачков