Цитати на тема "Философ" - страница 6
И тук искам да цитирам думите на великия руски философ Николай Яковлевич Данилевский, който смяташе, че прогресът не се състои в това всички да вървят в една посока, както ни тласкат някои от нашите противници – в този случай прогресът скоро ще спре, казва Данилевский, – но е да,,произведе цялото поле, което е полето на историческата дейност на човечеството, във всички посоки". И добавя, че никоя цивилизация не може да се гордее, че представлява най-високата точка на развитие.
Владимир Путин
Никога не съм се впечатлявал от формалните школи в етиката. Бях ги изпробвал – обществените библиотеки са готов източник за отмора за един актьор, който страда от безпаричие – само че ги бях намерил така бедни на витамини, както целувката на мащеха. Ако дадеш на един философ време и много хартия, той може да ти докаже каквото и да било.
Същото презрение изпитвах и към моралните наставления, които поднасяха на повечето деца. По-голямата част от тях са празни брътвежи, а онова, което всъщност изглежда означават, е посветено на неприкосновеното твърдение, че "добро" е това дете, което не нарушава дрямката на майка си, а "добър" е този човек, който се сдобива с мускулеста банкова сметка, без да бъде хванат. Не, благодаря!
Робърт Хайнлайн
По въпроса за наследството бих разделил гърците на три категории: осъзнати, полуосъзнати и неосъзнаващи.
Първите - съвсем малцина - знаят. Усетили са страховитата тежест на наследството. Разбрали са нечовешката степен на съвършенство в словото и формата на древните. И това ги съкрушава.
Втoрите - мнозина - нямат пряко познание. Обаче са "чували". Те са като синовете на прочутия философ, които не разбират трудовете му, но виждат, че тези, които знаят, ги ценят и ги награждават. Славата ги дразни, но ги и ласкае. Винаги се надуват - когато обясняват на другите.
Третата категория - неосъзнаващите - са невинни и непорочни (тоест неуки: Макриянис, Теофилос, Народът). Чували са за древните от митове и легенди, които са усвоили като приказки. Те са тези, които създадоха народната традиция и изкуство. Те са единствените, които живеят без грижа за наследството.
Никос Диму
Наистина съм щастлив, защото Бешков беше един огромен художник и философ, който ме е въвел по приказен начин в лоното на карикатурата, сатирата, на пластичните изкуства. Когато той почина на 54 години, а ние бяхме по на 20 и няколко, въпреки мъката, с младежка небрежност си помислихме "Поне си е отживял". Сега от позицията на 73 години, разбирам, че той е починал като юноша, на който творчеството беше на столетник.
Стоян Дуков