Цитати на тема "Срам" - страница 3
Казахте, че всички се гордеем с нашата велика обща Родина. Да, разбира се, гордеехме се с полета на Гагарин и се гордеехме с победата във войната, гордеехме се с освобождението на Европа от нацизма и имаше много други ... Гордеехме се с нашето изкуство. Но ние с теб се подразнихме или се срамувахме, че ни изчезна захарта, нямаше месо в магазините. Беше срамно, знаете ли, някакъв срам, срамувах се от това ...
Владимир Путин
Няма срам да кажа, че чувствах самота, която ме носи. Колко смешно беше, всеки кацна в своя малък свят с дълбоката нужда да говори, всеки човек със своя собствена история, започваща в някаква странна средна точка, след което се опитваше толкова усилено да разкаже всичко, за да има всичко това да има смисъл, логично и окончателно.
Колъм Маккан
Въпреки обичая на повечето бащи по онова време - додето обядват, да държат прави децата си, уж да ги научат на почит към старите - Марко винаги туряше своите на софрата. Също и кога имаше гости, той викаше синовете си да присъствуват. "Нека да добиват господарски нрави - обясняваше той, - а не да се дивят и гушат пред хората като Анко Разпопчето." Анко Разпопчето се спряпаше от срам, колчем срещнеше човек в панталони от черно сукно.
Иван Вазов
Знам, че като говоря истината, излагам живота си на риск. Може вече да съм осъден, но все пак съм изпълнен с дълбок вътрешен мир. Само някой, който е трябвало да носи двойна идентичност, прекарвайки години в страх и срам, докато крие това, което знае, че е неговото автентично аз, може да знае дълбочината на такова страдание. Повярвай ми, че това е не само бреме, но и острие, което те пробожда дори в сънищата ти.
Маркос Агинис
Самосъжалението, доминираща характеристика на социопатите, също е характеристиката, която отличава героичното разказване на истории от психологическото размишление. Когато говорите за своите преживявания, за да хвърлите светлина, може да почувствате мъчителна болка, скръб, гняв или срам. Вашата публика може да ви съжали, но не защото вие искате.
Марта Бек
