Цитати на тема "Вестник" - страница 6
Изключете телевизора, изхвърлете вестниците, които говорят за корабокрушението на брака на филмовата дива, от която сте разделени от Големия бар, изпратете на проклетата майка кръстословица с молба да назовете целина в югоизточен Пакистан. Погледнете непознатия, седнал до вас, с когото се е появило чудо, наречено деца. Попитайте го дали може да дъвче и да изплюе тъгата, дали все още може да говори. Кажи здравей на съседа. Опитайте се да направите деца хора, които един ден може да говорят и да мечтаят за щастие. Нахранете някого с една хубава дума, напойте жадните с поглед, не ритайте кучето, защото го сърби. Погледнете облака! Този там! Тази бяла къдрава влага, върху която мечтите ви биха искали да седнат, преди да се превърнат в кошмар. Животът е прекрасен. Животът е... всичко, което забравяме, като забравяме другите...
Ивана Шоят-Кучи
Закуските, пикниците, океанските пътешествия, маскарадите, вестниците, разходките с лодка. Не се връзват много с трагедиите. Но в живота трагедиите не са безкраен вопъл. Тя е и това, което я предшества. Еднообразни часове, дни, години, и изведнъж – удар с нож, експлозия на снаряд, политане на автомобил от моста.
Маргарет Атууд
Времето, през което бях модел, е много важно за мен, защото разбрах, че младите жени имат нужда от образи, от някой, от когото да взимат пример. Те виждат отрицателни неща в новините, по вестниците, в техните общества. А те имат нужда да виждат положителни неща, да имат шансове. Това го приемам много сериозно. Понякога е трудно да издържаш, но това е нещо, което аз приемам наистина много сериозно.
Хали Бери
Една от най-главните причини за неуспеха на нашите вестници, особено на тия, що са се издавали и издават отсам Дунава, е и тая, дето между програмата и съдържанието на всеки почти вестник, между обещанията и изпълнението на редакторите почти всякога е имало такава разлика, каквато има между мохамеданския рай и християнската мъка. Нашите редактори в програмите си обещавали са златни гори на читателите си, но тутакси след тези обещания, след тези сладки и медени, вестникът им замязва на голо поле без цел, без характер, на кое наместо обещаните гори читателят вижда някакви си тръни, случайно накачени с безцветни дрипи от разни материи, приготвени за дреха на оголелия народ.
Христо Ботев