Цитати на тема "Боя" - страница 6
Човек дава плът на детето си. Бог дава на детето душа. Когато детето порасне, родителите се освобождават от отговорност.
Бог дава на всеки Ангел-хранител. Той помага на човека през целия му живот. Защо се боим да се доверим на Бога?
И така, ние сме длъжни да помагаме на децата си до определен момент, а след това да ги поверим на Бога. Ангелът-хранител е до тях.
Паисий Светогорец
Не се тревожете. Понякога по-лошо от това да си болен е да се боиш от разболяване. Оставете нещата на Господ. Това, което Бог ви дава е най-доброто за вас. Бог никога не ще ви даде кръст, без първо да го прецени и измери много внимателно, така че този кръст да доведе до духовното ви израстване.
Емилиан от манастира „Симонопетра“
Ала кой сериозен православен не е малко "побъркан"? Ние не се вместваме в рамките на този свят, а ако се вместваме в днешния свят, то вече не сме истински християни. Днес истинският християнин не може да се чувствува в този свят у дома и не може да не изглежда за самия себе си и за останалите малко "побъркан".
Затова да не се боим, че в света ще започнат да ни считат за малко "побъркани", но да продължаваме да обичаме и прощаваме по християнски - нещо, което светът никога не може да разбере, но от което самият той дълбоко в сърцето си има нужда и за което дори копнее.
Серафим Роуз
Какво трябва да направя, за да бъда винаги спокоен и да не се боя от нищо?
За да имаме винаги покой, не бива да разчитаме на собствените си сили, но трябва постоянно да се поучаваме в Божественото слово. То ни е опора, крепост и спокойно пристанище. В Свещеното Писание има едно Господне обещание, което за нас е стена и ограда. Господ ни е казал: "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света." (Мат. 28:20).
Бонифаций (Виноградски)
Хиляди пъти съм изпитвал това. Когато поставяш смъртта пред себе си и я очакваш всеки миг, тя бяга далеч от теб. Когато се боиш от смъртта, тя постоянно те преследва. Погребах трима туберкулозни, хранейки надежда, че и сам ще се заразя. Облякох дрехата, която свалих от починалия, но смъртта избяга, като отиде, при боящите се от нея. Аз боледувам през целия си живот. И не съм се лекувал никога. Настойчиво се храня с противопоказаното. И къде е смъртта?!...А с всичко това искам да кажа, че без Господнята воля нито се разболяваме, нито умираме. И така, махни се по-далеч от нас, маловерие.
Йосиф Исихаст
Защо ми трябва да се страхувам от друго, освен от Бог? Да се боим, братя, от Бога, за да не се боим от нищо и от никого. ... Бог е всичко и всичко освен Бог е нищо: и злобата на всички дяволи и зли хора е нищо. Окаян и беден е този, който не се страхува от Бога, защото той от всичко се страхува.
Тихон Задонски
Виждате ли? Хиляди пъти съм изпитвал това. Когато поставяш смъртта пред себе си и я очакваш всеки миг, тя бяга далеч от теб. Когато се боиш от смъртта, тя постоянно те преследва. Погребах трима туберкулозни, хранейки надежда, че и сам ще се заразя. Облякох дрехата, която свалих от починалия, но смъртта избяга, като отиде при боящите се от нея. Аз боледувам през целия си живот. И не съм се лекувал никога. Настойчиво се храня с противопоказаното. И къде е смъртта?!
Пиша ви това, защото обичате съвършенството. Понеже миряните не съгрешават, постъпвайки според познанието, защото не търсят друг път.
А с всичко това искам да кажа, че без Господнята воля нито се разболяваме, нито умираме. И така, махни се по-далеч от нас, маловерие.
Йосиф Исихаст
Със слабост народи не се управляват, а върху тях се навличат нещастия; боя се, че не можете да покажете повече, отколкото характерът ви е способен. Надявахте ли се да управлявате народи, преди това да сте предизвикали недоволство? Знаете много добре, че при управлението силата е добродетел и означава справедливост.
Наполеон Бонапарт
Не можеше да забележи човек по нейното (на Лалка) спокойно и бяло лице, разцъфтяло и добило повече женственост, че тя е нещастна в това съпружество, станало не по нейна воля. Простодушна, неопитна, без никаква романтическа подкваса на духа, която нямаше отде да възприеме в тая деспотическа среда, дето се беше възпитавала, тя отиде с мъка и със скрити сълзи под венчилото. Но времето й дойде на помощ, както бива повече в подобни случаи: тя привикна и се помири с новото си положение. Тя Стефчова не обичаше, нито беше възможно да го обикне, но тя му се покоряваше и му се боеше. И той не искаше повече от нея. В замяна на сърцето й, за което той твърде не бе се домогвал, той печелеше богато наследство, той ставаше прям наследник на Юрдана Диамандиев. Той беше доволен.
Иван Вазов