Цитати на тема "Рая" - страница 6
Този ден реших, че ще живея живота си - а не просто да съществувам. Ако умра и открия рая от другата страна, добре, това ще бъде напълно добре и ще се върна Но ако не живеех живота си така, сякаш вече бях на небето, и умра и открия само нищо, ами... щях да си пропилея живота. Щях да пропилея единствения си шанс през цялата история, за да бъда жив.
Алън Ескенс
Вибрацията на признателността е и най-високата, най-бързата вибрация, която можем да използваме за привличане. Ако оценяваме всичко и всичко през целия ден, щяхме да бъдем гарантирани да имаме рая на земята за нула време, да живеем щастливо с повече приятели, повече пари, по-красиви взаимоотношения, в пълна безопасност и по-близо до Бог на нашето Същество, отколкото е възможно да се разбере.
Лин Гранхорн
Често казвай: "Слава Тебе, Боже! Слава Тебе, Боже, слава Тебе!" и ще живееш като в рая. Ще бъдеш сред скърби и болести, но като в рая. Такова чувство на радост ще бъде в теб, че няма да можеш да разбереш, откъде е то. А то е от това, че славиш Бога за всичко. Ето това дава славословието на Бога. Неизразима радост. Веселие. Пълнота на живота.
А нехвалението на Бога дава тъга, мъка, печал, безрадостност, униние...
Тихон Агриков
Бог е добър, иска всички да се спасим. Ако трябваше да се спасят само малцина, тогава защо Христос се разпъна на кръст? Вратата на рая не е тясна. През нея могат да минат всички, които се навеждат смирено, и не са надути от гордост, стига да се покаят, т.е. да дадат греховете си на Христа и тогава лесно ще преминат през вратата.
Паисий Светогорец
Разбойникът пръв влязъл в Рая.
Защо Бог извършил това чудо?
Защо пръв не бил спасен някой велик праведник и
подвижник, а разбойник, който се разкаял?
За да не изпадаме никога в отчаяние, за да разберем
колко голяма е милостта на Бога.
Да знаем, че вратите на покаянието
са винаги отворени за нас.
Господ спасил разбойника и заради това,
никога да не съдим никого.
Разбойникът от дясно, чийто ръце били изцапани
до лактите с кръв, извършил всички възможни
престъпления, и който вече умирал, този разбойник
чрез покаяние стана син на Божията светлина
и пръв влязъл в Рая.
Трябва да знаем, че хората, които осъждаме с нашите зли и мръсни езици, може би ще се окажат първи в Рая, може би ще ги видим на онзи свят на същото място като покаялия се разбойник, и може би ще ги молим за прошка, милост и помощ.
Николай Велимирович
Цялата тайна е в това да търпиш каквото Бог ти изпраща. И няма да забележиш как ще влезеш в Рая. Само търпението ти не трябва да бъде безразсъдно, тоест, безотрадно, а разумно, разсъдително търпение – че Господ вижда всички твои дела в самата ти душа, както ние гледаме в лицето на любимия човек, т.е. ясно, внимателно. Гледа и изпитва: какъв ще се окажеш в скърбите. Ако потърпиш, ще бъдеш възлюбен от Него. А дори да не изтърпиш и пороптаеш, но се покаеш, пак ще бъдеш възлюбен от Него.
Анатолий Оптински
- Отче, означава ли това, че човек не трябва да има надежда за спасение и страх от вечните мъки?
- Ако има надежда за спасение, няма да се страхува от вечните мъки. А за да има човек надежда за спасение, това означава, че в живота му има малко или много някакъв порядък. Бог няма да остави онзи човек, който се подвизава с любочестие според силите си и няма склонност да върши безчинства, но в хода на борбата ту побеждава, ту бива победен. Ако той има поне малко желание да не огорчи Бога, ще влезе в рая "с обувките”. Благият по природа Бог ще го натика в рая по "скандален” за всички начин. Ще си промисли да вземе душата му в час, когато той се кае. Може цял живот да се бори, но Бог няма да го остави. Ще го вземе в най-подходящия момент.
Паисий Светогорец
В духовния живот жертвеността е цялата основа. И знаеш ли каква радост чувства човек, когато се жертва? Не може да изрази радостта, която усеща. Най-висшата радост извира от саможертвата. Само когато човек жертва себе си, се сродява с Христа, защото Христос е Жертва. Човекът още оттук живее или в рая, или в ада. Който върши добро, радва се, защото бива възнаграден сбожествено утешение. Който върши зло, страда.
Паисий Светогорец
Болестта за човека е всъщност милост Божия. И ако християнинът благодушно търпи своето болестно състояние и го приема като изпратено от Бога заради душевната му полза, то той върви по прекия път към рая. При леглото на болестта е вършитба: колкото повече са ударите, толкова повече зърна ще изпадат навън и толкова по-богат ще е урожаят. След това трябва зърното да мине под воденичния камък, брашното да бъде направено на тесто и да възкисне, после - във вид на хляб - да бъде сложено в пещта, и накрая - на Божията трапеза.
Теофан Затворник
Учудващото е, че огромната по обем книга е написана за много кратко време. И тук идва един друг много интересен въпрос – за същото ли време един преводач може да я преведе? Два романа на Фокнър, написани в продължение на 25 години – "Градът" и "Дворецът", ми отнеха пет години; при това там се сменяха само две поколения. В "На изток от рая" се сменят повече от три поколения и тук преводачът се изправя пред нещо, което не може да бъде нито преглътнато, нито систематизирано от която и да е от съществуващите теории на превода. Той също като автора трябва да мине по завоите и бродовете на всички тези поколения за много по-кратко време, а за това е нужна такава страхотна историко-социална адаптация, каквато нито теоретиците, нито читателите могат да допуснат, че е необходима за успешния край на едно такова дело.
Кръстан Дянков