Цитати на тема "Хляб" - страница 6
Към Бог трябва да се обръщаме не само в бедите, но и преди тях, за да ги избегнем. Бог не е "Бърза помощ", не е полиция, нито е денонощен стоматологичен кабинет, който приема нощем болни, които не могат да заспят от болка. Бог е въздух. Той е нужен всеки ден - като дишането и като хляба.
Андрей Ткачов
Никога не завиждай на богатия. Винаги живей скромно и смирено, без егоизъм, защото егоизмът е страшен грях. Когато чуваш как осъждат някого, дори и да казват истината, никога не добавяй и своето осъждане, а винаги казвай добро и скърби за този човек. Винаги се грижи за любовта към нищите, старите, сираците и болните. Общувай с тях и изобщо с онези хора, които другите унижават. С честен труд изкарвай хляба си. Не забравяй за милостинята. Това е пътят, по който трябва да вървиш. Винаги мисли за това какво добро да направиш. Именно това е християнският живот.
Георги от гр. Драма
Не се сравнявайте с тези, които плават на яхти, но сравнявайте се с тези, които ядат хляб, изработен с честния труд на ръцете си, и които не се боят да заспят нощем, защото на такива хора не ще похлопа враг на портата.
Сравнявайте се с тези, които са родили и възпитали добри деца, доживяли до внуци, които са в зряла възраст и ясно осъзнават, че им предстои да се срещнат с Господа. Много са критериите, защото това, което ни показват хората, съвсем не е така, както изглежда. Затова не завиждайте никому.
Трудно е да изживееш своя собствен живот, когато бленуваш да живееш нечий чужд живот. А целият ти фокус трябва да е насочен именно към това - да изживееш своя собствен живот.
Андрей Ткачов
Бог вижда всеки, макар и най-малък труд; всяка, макар и най-тайна молитва; всяка, макар и най-съкровена, добра мисъл и всяко добро намерение. За Него е важно всичко, което служи на доброто, което служи на любовта, което служи на човека: и работата в канцелария, и работата в училище, и работата във фабрика, и ходенето на пазар, и реденето на опашка, и извършването на дребни домашни работи. Бог присъства не само там, където се извършват велики дела, които ще останат в историята, но и там, където майката взема на ръце своето дете, където човекът с труд честно заработва хляба за своето семейство; Бог е там, където човекът обича, където човекът се жертва заради другия, където човекът се радва на човека.
Хризостом (Войнович)
Да отмъщаваме ли на враговете си?
Отмъщението няма край, и потомците продължават делото на своите предци, и си тръгват, оставяйки го недовършено.
По широк друм тича злото, и от всеки нов мегдан добива сила и мощ, и умножава своята свита.
Мъдрият се отмества от пътя и оставя злото да търчи.
Лаещото псе по-бързо ще се умири от един комат хляб, отколкото от куп камъни.
Този, който е учил хората: око за око, учил ги е как да станат всички слепи.
Николай Велимирович
Тайната на щастието в семейния живот е вниманието един към друг. Съпругът и съпругата трябва постоянно да показват един на друг знаци на най-нежното внимание и любов. Щастието на живота се състои от отделни минути, от малки, бързо забравени удоволствия от целувки, усмивки, мил поглед, сърдечен комплимент и безброй малки, но мили думи и искрени чувства. Любовта също се нуждае от ежедневния си хляб.
Александра Фьодоровна Романова
Болестта за човека е всъщност милост Божия. И ако християнинът благодушно търпи своето болестно състояние и го приема като изпратено от Бога заради душевната му полза, то той върви по прекия път към рая. При леглото на болестта е вършитба: колкото повече са ударите, толкова повече зърна ще изпадат навън и толкова по-богат ще е урожаят. След това трябва зърното да мине под воденичния камък, брашното да бъде направено на тесто и да възкисне, после - във вид на хляб - да бъде сложено в пещта, и накрая - на Божията трапеза.
Теофан Затворник
НА КАКВО МОЖЕМ ДА СЕ НАДЯВАМЕ НА ТАЗИ ЗЕМЯ
Мащеха е земята и като мащеха постъпва с нас. Като на доведеници гледа на нас, като на чужденци от далечни места, като на сираци, докато не ни направи свои роби.
Аргатуваме й ден и нощ и затова ни плаща надница с най-калпавите си притежания: грях, болест и смърт. Който само от нейния хляб живее, този не знае що е ситост. Колкото повече яде, все по-силен глад го мъчи. И колкото повече играе по гайдата й, все по-голяма мъка го наляга.
Дето и да погледне окото, вижда смърт. Каквото и да пипне ръката, усеща гроб.
Каквото и да придобиеш, добиваш и страх да го не изгубиш. Каквото и да обикнеш, изпълваш се с мъката на загубата.
Николай Велимирович
Какво трябва да направим за децата си?
Не се грижете само за тялото на децата ви, защото и лисиците правят това за лисичетата. Но се погрижете за Бога в децата ви. Опазеният Бог ще стори всичко останало. И това, което събирате с мъка за децата си, Той ще им събере без мъка, бързо и лесно.
Не изгонвайте Бога от вашите деца, защото ще им изгоните мира, и щастието, и здравето, и добруването.
И цялата земя да оставите на оставените от Бога, ще я оставите на гладни, които ще изпоядат всичко и ще умрат от глад.
Не осигурявайте на децата си парче хляб, а парче душа и съвест. И децата ви ще бъдат осигурени, а вие благословени и в двата свята.
Царски деца са ви поверени. Истина, Царят няма да даде малка награда на тия, които са Му опазили царските синове и не са изтрили името на Родителя от паметта им.
Царят ви гледа през очите на децата ви и чака вашия отговор. Ако отговорът бъде смъртоносен, Царят ще си тръгне от децата ви и вие ще се грижите за трупове.
Николай Велимирович
Във всяко отношение Дийн притежаваше също тъй точен, блестящ и завършен ум, но без да е досадно интелектуален като тях. А неговата "престъпност" не беше лукава, нито надменно-презрителна; тя се изразяваше в лудешки свръхизблици на американска радост, звънтяща в порои от "да-да"; тя беше чисто западняшка, западен вятър, ода от прериите, нещо ново, дълго предвещавано, дълго чакано (Дийн например крадеше коли само за да пътешества за удоволствие). И още нещо - всички мои нюйоркски приятели бяха в незавидната кошмарна позиция на хора, които отхвърлят обществото и вечно натрапват похабените си книжни, политически или психоаналитични съображения за това, докато Дийн просто препускаше из това общество, жаден за хляб и любов; него нищо не го интересуваше...
Джак Керуак
Бай Ганю от бързина, види се, беше забравил да тури в дисагите закуска. "А бе най-сетне българи сме, ще се прегледаме. От тогози къс хляб, от оногози сиренце – ще помине човек. Ами!" И наистина, той помина добре. Другарите му го угощаваха с ядене и пиене – той ги угощаваше с най-горещ патриотизъм, смесен с апетит и жажда.
Алеко Константинов