Цитати на тема "Страница" - страница 7
Роден съм през 1862 г. във Виена. Бях юрист, без да съм завършил право, бях медик, без да съм изучавал медицината, бях и книжар, без да съм продавал книги, любовник, без да стана съпруг, и най-после писател, без да съм създал творби. Защото творби ли са наистина писанията ми? В никакъв случай. Това са екстракти! Екстракти на живота. Животът на душата и на мимолетния делник, сбит в две-три страници. На читателя остава, със собствени сили, да разложи тези екстракти, да ги превърне в истински пикантен бульон, с духа си да ги накара да кипнат, с една дума - да ги направи вкусни и смилаеми.
Петер Алтенберг
Значителният преводач пресъздава чуждата творба чрез своята езикова стихия. Това се забелязва от изкушения в словото читател. Той отгръща заглавната страница, за да види името на преводача, и в погледа му може да се прочете благодарност. С интерес узнавам, че някои книги от още непознати немски автори са били купени заради това, че като преводач намират моето име – такъв е случаят с "Хотел за лунатици" от Кристоф Мекел.
Венцеслав Константинов
Бих се върнал в театъра, но разбери, телевизията е една машина. На всички го казвам. Опитвал съм се преди години успоредно да съчетавам театъра и телевизията. Невъзможно е. Не можеш две неща, винаги едното страда. Тогава съм избрал телевизията, за хубаво или за лошо. Но никога не бягам от театъра. Все пак аз съм завършил актьорско майсторство и никога не изключвам възможността да се върна в театъра, да направя някоя постановка, стига да ми харесва материалът, да имам доверие на режисьора. Това са много важни неща. Не съм затворил тази страница, напротив. Но се радвам за Сашо, изключително талантлив човек.
Димитър Рачков
Това бяха времената на лозунгите, един от най-популярните беше "Качество и ефективност – ефективност и качество”. Е, авторите му могат да са доволни, поне тази реформа се оказа наистина ефективна: "Че какво толкова, като няма музика, ето аз не съм учил например – учудваше се искрено един от последните министри на образованието”. Искаше да каже човекът: "Не знам и не го разбирам това изкуство!”. А в подтекста ясно се чуваше: и защо ми е да знам! Имах наскоро неблагоразумието да разгърна учебник по музика и си помислих: може и да е прав г-н министърът, това, което се преподава на децата като музика, наистина е някакво недоразумение. Популярна дива е изобразена на цяла страница, доста скъпернически облечена. Срещу нея се усмихва мускулест красавец с верига на врата. А в горния ъгъл две малки портретчета: на В. А. Моцарт – "писал симфонии”, и на Минчо Минчев – "цигулар”...
Венцеслав Николов