Цитати на тема "Приказка" - страница 7
Всички тези приказки за супер оръжия и война с едно натискане на копчето са боклук. Единствената военна машина е човекът ... Винаги помнете, че човекът е единствената военна машина, която може да спечели войната ... Да имаш добро оборудване е хубаво нещо, но хората са по-важни. Помните ли Френската революция? Тази битка е била спечелена с метли, тояги и камъни – от група разярени жени.
Джордж Патън
Ядрото, което държи тъканта на тази уникална цивилизация, е руският народ, руската култура. Именно това е ядрото на различни видове провокатори, които нашите противници ще се опитат с всички сили да изтръгнат от Русия - под напълно фалшивите приказки за правото на руснаците на самоопределение, за,,расова чистота", за необходимостта от,,завършете работата от 1991 г. и окончателно унищожете империята, която седи на врата на руския народ." За да принуди в крайна сметка хората да унищожат собствената си Родина със собствените си ръце.
Владимир Путин
В това е нашата вина, нашият грях, че бяхме толкова добри, толкова доверчиви, затова другите правеха с нас всичко, каквото поискат. ...Минаха тия години. Вече не се оставям да ме залъгват с приказки, че на другите им било по-зле, а аз съм се отървал леко... Няма да допусна да ме убеждават, че стига да дишаш и да имаш за ядене, всичко е наред. Не вярвам вече в нищо, нито в Господа, нито в държавата, нито в смисъла на живота, и в нищо няма да повярвам, докато не почувствам, че ми се зачита правото ми на живот... Няма да отстъпя, докато не почувствам, че живея истински, а не получавам чуждите остатъци.
Стефан Цвайг
Не вярвам в нашата църква. Службите се водят на неразбираемия за нас черковнославянски език, самите свещеници са несвещени хора. Тук е моята църква, имам икони, запалвам си свещички, мисля си, говоря си с Бога. Сам искам да вляза в посредничество с Бога, с моята си приказка. Вярвам, че Той, Бог, ми помага. Защото и аз съм част от Вселената, и аз съм син на Бога, както всички останали.
Рангел Вълчанов
По въпроса за наследството бих разделил гърците на три категории: осъзнати, полуосъзнати и неосъзнаващи.
Първите - съвсем малцина - знаят. Усетили са страховитата тежест на наследството. Разбрали са нечовешката степен на съвършенство в словото и формата на древните. И това ги съкрушава.
Втoрите - мнозина - нямат пряко познание. Обаче са "чували". Те са като синовете на прочутия философ, които не разбират трудовете му, но виждат, че тези, които знаят, ги ценят и ги награждават. Славата ги дразни, но ги и ласкае. Винаги се надуват - когато обясняват на другите.
Третата категория - неосъзнаващите - са невинни и непорочни (тоест неуки: Макриянис, Теофилос, Народът). Чували са за древните от митове и легенди, които са усвоили като приказки. Те са тези, които създадоха народната традиция и изкуство. Те са единствените, които живеят без грижа за наследството.
Никос Диму
За бай Ганя е приказката... Та това де, не можеше ли, рекох, да се мине без него? Защо трябваше и той да представлява българският народ? Ама ще речете, че той не е официален делегат. Все едно. Щом ходят да го интервюират кореспонденти от важни вестници и неговите думи като оракулско предсказание се разнасят чрез печата по целия свят – иди сетне доказвай, че чрез бай Ганьовите уста не глаголи народът български...
Алеко Константинов
Доблестта може да мине и без покровители. Или я имаш, или не. Средно положение няма. Тя може да те направи щастлив, но и напълно нещастен. Зависи от самия теб. А за хората с характер и щастието, и нещастието, са като двете им ръце. Използват ги и двете - и лявата, и дясната. Вили беше точно такъв човек. Неговата природа му помогна да премине през живота не само с усмивка, но и с достойнство. И ако всичко, което предстои да разкажа, беше просто приказка, със сигурност щеше да започва с думите: "Имало едно време един достоен и усмихнат човек...". Само че това е истински разказ за една много голяма и интересна личност. Обикновена история за необикновен човек. Докосването до такива хора като маестрото оставя белег за цял живот.
Добромир Славчев
Васил Кънчов беше много словоохотлив и между другото в приказките си каза, че той е дошъл учител в Солун да побългари Македония. Много и силно казано. Възразих му, че така не трябва да се говори и себе си да надценява, тъй като Македония отдавна е българска и че македонските българи отдавна водят борба с рутината, ней и трябва просвета, каквато всички учители и духовници понастоящем трябва да пръскат.
Иван Хаджиниколов