Цитати на тема "Войник" - страница 7
Нормално е да покажеш, че ти е скучно, – казваше тя. – Но никога не показвай, че те е страх. Те го усещат като акули и се нахвърлят. Гледай в края на масата – това удължава клепачите, – но никога не гледай надолу, от това вратът ти изглежда надиплен. Не стой изпъната – не си войник. Никога не раболепствай. Ако някой каже нещо обидно, попитай: "извинете?" – сякаш не си чула добре; в девет от десет случая няма да посмее да повтори. Никога не повишавай глас на сервитьор – това е вулгарно. Нека той да се склони към тебе – това им е работата. Не подръпвай ръкавиците и косите си. Винаги си придавай вид, сякаш имаш по-интересно занимание, но не показвай нетърпение. Когато се съмняваш в нещо, отиди в дамската стая, но без да бързаш. Грацията е спътница на безразличието. – Такива бяха нейните уроци. Въпреки отвращението ми към нея, трябва да си призная, че те ми свършиха много добра работа в живота.
Маргарет Атууд
Във всички битки винаги настъпва момент, когато и най-смелите войници, след като са дали всичко от себе си, са готови да побягнат. Този страх идва от липсата на вяра в тяхната смелост; нужен е съвсем малък повод, претекст, за да им бъде върната вярата: истинското изкуство е да го породиш.
Наполеон Бонапарт
Караджата разгледа оръжието им (на заловените турски войници), а ние се приготвихме да колим. Както Караджата, така и всички ние изказахме мисъл, че те трябва да се умъртвят; само Хаджията не се съгласяваше и не позволяваше.
- Не е голям мурафет, казваше той, ако вземем да ги избием, но няма да ги свършим, пък и това не е кавалерско.
Ние измъчени, утрепани от лишения, преследвани и убивани от турците, искахме отмъщение, но щом Хаджията не даде, ние се стреснахме и го осъждахме в разговорите си: "Артък го прекалява" - шушнехме помежду си. Разбира се, че турците са били пратени от потерята да ни намерят и съобщят в турския стан. Когато след това почнахме да се бием, аз съм уверен, че и тия освободени от нас турци са стреляли против нас. И Караджата се подчини на решението на Хаджията, пусна турците да си идат, като наивно им поръчаше да не вземат участие в потерята против нас.
Хаджи Димитър
Не мога да определя сега колко време трая сражението, когато неприятелят се доближи на стотина крачки до нас, оставаше му да простре ръка и да ни хване. Ние всички стреляхме без почивка. Турците също. Още един-два залпа и три четвърти от нашите момчета бяха избити. Тогава едно отделение войници удари на юруш и нападна първо онова място, където се намираше войводата. Хаджията с револвер в ръка се защитава, но падна убит.
Хаджи Димитър
Среща се и такова увлечение, което представлява връхната точка на живота, над която животът не може повече да се издигне. Но парадоксът на битието е такъв, че това увлечение те обхваща, когато кипиш от живот, а то те кара съвсем да забравиш, че си жив. Това увлечение, тази забрава на съществуването, завладва човека на изкуството, когато изгаря в пламъците на вдъхновението; то обхваща и войника, изгубил сражението, но отказващ пощада в опиянението на боя...
Джек Лондон
Като военни награди подарявал много по-охотно украшения за гърдите и златни и сребърни огърлици, отколкото по-големите почетни знаци – венци за тия, които първи се изкачат на неприятелския вал или стена; тях раздавал извънредно рядко и безпристрастно, понякога дори на обикновени войници. ... Единствено на триумфаторите не трябвало според него да се правят дарове, защото те самите имали право да ги раздават на когото пожелаят.
Октавиан Август
След гражданските войни нито на събрание, нито в едиктите си наричал войниците "другари по оръжие", а само "войници" и не разрешавал на своите ил на доветените си синове с военна власт да ги наричат другояче: смятал, че това било по-ласкателно отколкото позволявала и военната организация, и мирното време, и достойнството, както неговото, така и на семейството му.
Октавиан Август
Трябва да знаем точно от какво имаме нужда всеки ден. Ако се опитаме да вземем в сражение повече гориво, резервни части или нещо, което не ни е необходимо, ще изгубим войната толкова бързо, колкото ако накараме един войник да носи на гърба си един килограм повече, отколкото трябва. Ние трябва да знаем всичко с голяма точност, защото трябва да вървим много бързо.
Джордж Патън
Главната цел на генерала и щабните офицери е да се уверят, че войската има всичко, което й е необходимо, навреме. В битка войниците стават темпераментни и искат неща, от които всъщност нямат нужда. Когато обаче е възможно, техните молби, колкото и нелепи да изглеждат, трябва да бъдат удовлетворени.
Джордж Патън
На всеки човек е присъща вродена съпротива към подчинението. Дисциплината премахва тази съпротива и след известна тренировка прави подчинението навик и подсъзнателно действие. Докъде може да стигне един недисциплиниран футболен отбор? Играчите реагират подсъзнателно на сигналите. Това трябва да е именно така, защото секунда за размисъл може да даде възможност на противника да скочи.
Войната е много по-сложна от футбола. Няма човек, който да не изпитва страх по време на сражение, но дисциплината създава у него форма на заместващ кураж, който заедно с мъжеството му води до победа. Самоуважението идва директно от дисциплината. Поговорката в армията: "Някой да е виждал мръсен войник с медал?" е вярна в много голяма степен.
Джордж Патън