Цитати на тема "Програма" - страница 8
Ако някоя политическа партия се опита да премахне социалното осигуряване за безработица, да елиминира на трудовото законодателство и селскостопански програми, то втори път няма да чуете на тази партия в политическата ни история. Има, разбира се, малка отцепила се група, която вярва, че може да прави такива неща. Сред тях са някои тексаски петролни милионери и случайни политици или бизнесмени от други области. Техният брой е незначителен и те са неразумни.
Дуайт Айзенхауер
Държавната политика следва да отразява потребностите от специалисти за определени приоритетни отрасли или сектори, важни за обществено-икономическото развитие на страната. Висшите училища, от своя страна, са призвани да следват потребностите на пазара и бързо да адаптират своя продукт (специалности, учебни планове, програми, форми на обучение) съобразно неговите изисквания.
Антоанета Василева
Една от най-главните причини за неуспеха на нашите вестници, особено на тия, що са се издавали и издават отсам Дунава, е и тая, дето между програмата и съдържанието на всеки почти вестник, между обещанията и изпълнението на редакторите почти всякога е имало такава разлика, каквато има между мохамеданския рай и християнската мъка. Нашите редактори в програмите си обещавали са златни гори на читателите си, но тутакси след тези обещания, след тези сладки и медени, вестникът им замязва на голо поле без цел, без характер, на кое наместо обещаните гори читателят вижда някакви си тръни, случайно накачени с безцветни дрипи от разни материи, приготвени за дреха на оголелия народ.
Христо Ботев
Туй, което ни характеризира нас като партии, по моето дълбоко убеждение, то е, че ние сме партиите на бавния, но сигурния, реалния обществен прогрес, ние сме партиите на реалната политика в България. Нашият обществен произход, нашите политико-икономически задачи, нашият подбор, нашата досегашна деятелност, нашата сегашна програма, всичко туй ни рисува като партия на свободата, като партия на порядъка, като партия на обществения прогрес.
Атанас Буров
Книгата ми – това са моите изложби през годините. "Лица” са събрани по време на пътуванията ми извън България. Те са от моментите, в които съм искал не просто да докажа, че съм бил пред Айфеловата кула в Париж или на Тауър бридж в Лондон. Хората там имат същите проблеми, които имам аз, ежедневни радости или скърби. Хубаво е да ги носим със себе си. И да ги показваме, когато можем. Така обединих един мой репортаж от Ирак, след това от Ню Йорк и от европейски столици. Вторият цикъл е "Съдби”, в него е животът на децата, лишени от родителска подкрепа, и възрастните хора, които са сами. Последният цикъл е "Нрави”, това са нравите ни български... В българския бит има още много неща, които ще ги има и при това доста дълго време. Но вярвам, че тези нрави постепенно ще започнат да отмират. Пример са селските събори – важно събитие за местната общност с традиционна програма, веселба, кебапчета и бира. Но пък в България започнаха да изчезват селата.
Росен Коларов
Жалко е, но трябва да признаем: жалки сме. Още ни липсва вярата, онова "духовно лепило", което да ни спои, още нямаме етичен договор помежду си, който обществото ни строго да спазва. Докато по света се говори за протестантските правила и католически ценности, у нас нищо не се говори, освен за европейски програми и за мониторинг. Което ни прави по-малко християни, които, както винаги, чакат други последователи на Спасителя да се погрижат за тях.
Румен Леонидов
Не ни искат и това си е! Още от най-крехка възраст пречим. Докато бях ученик в музикалното училище, хазяйката ми обясняваше, че обичала да си поспива до обяд – след това можело да свиря, докато дойдат гостите за поредния жур, тогава така се казваше. В следващата квартира не харесваха пък високите тонове, дразнели ги, и тях, и кучето им. По-късно съседите оставяха възмутени бележки в пощенската кутия: "Стига вече с това пиано, като че ли 100 бизона тичат". (И това за старинното ми италианско чело!) Че сме излишни в тази страна, започнах да се досещам още преди години: "Оплакват се от провинцията, че свирите много Бах” – скараха ми се веднъж в Концертна дирекция. Вече бях известен артист, концертирах из цялата страна: "Ама много съвременна музика слагаш в програмите си!” – сърдеха се познати и колеги.
Венцеслав Николов