Цитати на тема "Прошка" - страница 7
Останалото нямаше значение, защото той знаеше, че по-далече, който отива, когато пише, остава сам. И накрая научава, че така е по-добре и че трябва да защитава тази самота: да говориш за литература е загуба на време и да си сам е много по-добре, защото така трябва да работи и защо времето за работа е всеки момент и по-малко и ако някой го пропилява, той чувства, че върши грях, за който няма прошка.
Леонардо Падура
Лесно е да разпознаете човек, който е болен от гордост. Гордостта неизменно е придружена от непокорство, упоритост, неразумна настойчивост в изпълнението на прищявките, нежелание и неумение да се иска прошка от никого и за нищо, надменност, самонадеяност, високомерие, непреклонност, преувеличено мнение за собствените си способности, самохвалство, хвалене, неестественост, фалш в поведението, превземане, преструване, презрение и осъждане на другите, иронични и саркастични думи, склонност да забелязва само недостатъци в другите, и при това, винаги в преувеличена форма.
Артемий Владимиров
Дяволът пости – нали никога не яде, пази девство – не се жени, бодърства – нима спи някога? Значи ти се трудиш, а той стои празен? Не става така! Или мислиш, че ако се надбягваш с него, ще го изпревариш? Та той за един миг ще се озове на другия край на земята. Само по един начин ще го победиш – ако мислиш така: "Аз съм прах и пепел, аз съм грешник, за нищо не съм годен и съм недостоен даже да живея на земята, аз съм едно нищо, кръгла нула!” От едно единствено нещо се бои дяволът – от смирението. От нищо друго. Ти може да си такъв ревностен подвижник, какъвто светът още не е виждал, но ако не можеш да помолиш за прошка, то ти си поруган от него; ти си метла на дявола.
Клеопа
Много често се случва да ни очернят, да ни унижат, да ни презират или да ни причинят зло, напълно незаслужено, ако гледаме от светска гледна точка. Но Бог допуска всичко това, като въздаяние за нашите стари грехове, за да може ние прощавайки на другите, да получим прошка и от Бога за всички несправедливости и грехове, които някога сме извършили към хората. Затова ние трябва да се радваме, а не да тъжим при подобни скърби, но всъщност малодушничим и се огорчаваме без мярка. Прости нас, Господи! Мисля, че ние трябва да прощаваме на ближните ни, не само, за да се простят нашите грехове, но и с пълното съзнание, че тези хора правят зло не по своя воля, но съблазнявани от демоните - те не знаят, какво правят (Йоан 23:24).
Илий Ноздрин
Разбойникът пръв влязъл в Рая.
Защо Бог извършил това чудо?
Защо пръв не бил спасен някой велик праведник и
подвижник, а разбойник, който се разкаял?
За да не изпадаме никога в отчаяние, за да разберем
колко голяма е милостта на Бога.
Да знаем, че вратите на покаянието
са винаги отворени за нас.
Господ спасил разбойника и заради това,
никога да не съдим никого.
Разбойникът от дясно, чийто ръце били изцапани
до лактите с кръв, извършил всички възможни
престъпления, и който вече умирал, този разбойник
чрез покаяние стана син на Божията светлина
и пръв влязъл в Рая.
Трябва да знаем, че хората, които осъждаме с нашите зли и мръсни езици, може би ще се окажат първи в Рая, може би ще ги видим на онзи свят на същото място като покаялия се разбойник, и може би ще ги молим за прошка, милост и помощ.
Николай Велимирович