Цитати на тема "Забрава" - страница 7
Хората живеят, те имат своя момент, целувките си, смеха си, прегръдките си, сладките си думи, радостите и скърбите си, всеки живот е вселена, която след това се срутва върху себе си и не оставя нищо след себе си, ако не и няколко обекта, направени скъпоценни и привлекателни чрез изчезването на собственика, стават важни, понякога свещени, сякаш фрагмент от това съществуване, което е изчезнало, е пренесен в чашата за кафе, триона, четката, шала. Но в крайна сметка всичко изчезва, спомените се изтриват и всичко умира. Там, където преди е имало живот и светлина, сега има тъмнина и забрава.
Йон Калман Стефансон