Цитати на тема "Сцена" - страница 8
Когато излизам на сцената, получавам особена сила, каквато в живота няма откъде от друго място да взема. Въпреки многото години аз съм си все така буйна, годините не могат да ме укротят... На сцената ми минават всички болежки. Дай ми на мен да съм стихийно бедствие и ми гледай сеира. Сцената ми е живецът и затова не се отказвам. Да стоя вкъщи, би значело духовна смърт за мен. Щом пълня салоните и ме аплодират, значи трябва да играя и публиката ме иска. Гледайте ми спектаклите, а не болестите!
Стоянка Мутафова
Дете мое, внимавай с театъра - светът в който живеем, защото много просяци и негови жители се обличат с дрехи на крале и владетели на сцената. Някои изглеждат наистина такива и заблуждават въображението на зрителите. Когато шоуто приключи обаче, маските падат и тогава всичко е както е в действителност.
Ефрем Аризонски
Успехът на един артист и дългогодишният му живот на сцената е пряко свързан със способността му да борави с енергията. Персоналността и сценичното му поведения са едно острие на насочена енергия към публиката. Феноменът на острието действа само, когато зарядът е положителен. Така, той се връща обратно към теб.
Румен Бояджиев
Първия си агент намерих на снимките на "Спасителят в ръжта". Когато той дойде, само каза: "Продължавай!" Не исках да му казвам да обръща специално внимание на това или на онова, когато започвам някоя от сцените, и така мина почти половината сцена, преди да разберем въобще за какво става дума – че правим истинска сцена. Продължих си работата и вече имах агент.
Джеф Бриджис
...На Запад се счита, че театралните актьори, които се занимават с кино, са по-добри от който и да е киноактьор. Той няма представа за какво играе, защото играе за едно прозорче и няма усещане за аудиторията. Докато играеш на сцената и чувстваш отдолу как ти дишат, е достатъчно да се изприщиш...
Йоана Буковска
Начинът ми на работа е изключително изморителен за мен и артистите. Измислям текста по време на репетициите и артистите се чудят какво да учат – всичко постоянно се променя. Композиторът и художниците винаги трябва да са зад гърба ми и да задоволяват прищевките ми. Това изнервя всички, абсолютно всички! Вече ще работя по лесния начин, както правят останалите ми колеги. Те режисират написан от друг текст. Това е лесно, твърде лесно. Два пъти съм го правил и го знам от опит. Има рецепти – стига да си прочел една-две книги, да не си много тъп, артистите да могат да говорят естествено от сцената и представлението става.
Теди Москов
Аз съм като боен кон. Предвкусвам успеха. Знам кои моменти са много смешни, къде ще получа аплауз. Това не е от рутината. Хвърлям много емоция на сцената, играя на сто градуса. И е нормално да вярвам, че след като давам толкова много, ще получа удовлетворение. Може би вярата, че ще се представя добре, е моята "магия" за успех.
Латинка Петрова
О, има разлика. Всеки си носи своята индивидуалност. И двамата са невероятни партньори. Със Зуека сме работили 17 години. Той си ми е на сърце. Знаем във всеки момент кой какво ще направи. Мога да предвидя неговите реакции. Докато с Геро правим първи стъпки. Познаваме се отдавна, но никога не сме водили като двойка. Той е завършил НАТФИЗ при същите професори, при които и аз – Димитрина Гюрова и Пламен Марков. Изключително талантлив актьор е. Притежава бърза мисъл и като пинг-понг ти връща топката. За да отговоря на въпроса ви, ще кажа – Зуека е от тези партньори, които на сцената отстъпват. С Геро пък сме доста еднакви като натюрел и двамата сме като нападатели в един отбор. Важно е да намерим баланса помежду си. Сигурен съм, че има химия между нас. Държа да отбележа, че не се съревноваваме. Проблемът е, че ние, актьорите, сме малко егоцентрици, теглим към себе си. Затова и се случва да казват – тия водещи прекаляват. Ами без да искаме е. Ще се поправим!
Димитър Рачков
М... казваше, че мъдрият и проницателен човек, способен да види обществото такова, каквото е, би намерил навсякъде повод за горчивина. Затова той непременно трябва да обърне поглед към забавната страна не нещата, да разглежда хората като кукли на конци, а обществото като сцена, по която те подскачат. От този момент нататък всичко се променя: духът на различните съсловия, тщеславието им с неговите нюанси в зависимост от отделните индивиди, мошеничествата и пр., всичко става повод за развлечение и човек запазва здравето си.
Никола дьо Шамфор