Цитати на тема "Състрадание" - страница 4
Прошката включва автентичното приемане на собствената ни достойнство като хора, разбирането, че грешките са възможности за растеж, осъзнаване и култивиране на състрадание и осъзнаването, че разширяването на любовта към себе си и другите е лепилото, което държи вселената заедно. Прошката... не е набор от поведения, а отношение.
Джоан Борисенко
Ако жените разбират под еманципация приемането на мъжката роля, тогава наистина сме загубени. Ако жените не могат да осигурят противовес на слепотата на мъжете, агресивното общество ще стигне до своите лунатични крайности с непрекъснато нарастваща скорост. Кой ще защити презрените животински способности на състрадание, съпричастност, невинност и чувственост?
Джърмейн Гриър
Навсякъде, където отида, виждам едно и също нещо. Виждам същото състрадание към хората, които живеят на половин свят. Виждам същата загриженост за събитията извън тези граници. И все повече виждам същото убеждение, че можем и трябва да се обединим, за да спрем бича на СПИН и бедността.
Едуард де Боно
Помагай когато можеш; направи всичко тогава - но кога е невъзможно вече да се помогне, забравяй! Обърни глава! Съвземи се! Състраданието е за спокойни времена. Не е за дни, когато рискуваш живота си. Погребвай мъртвите и поглъщай живота! Ще ти е нужен. Жалейката е едно, фактите са друго. Човек не скърби по-малко, ако вижда действителността и я приема. Само така ще остане жив."
Ерих Мария Ремарк
Водата отразява всичко, което среща. Това е толкова обичайно, че си мислим, че водата е синя, а всъщност няма цвят... Но водата, славната вода навсякъде, ме научи, че ние сме повече от това, което отразяваме или обичаме. Това е работата на състраданието: да прегърнем всичко ясно, без да налагаме кои сме и без да губим кои сме.
Марк Непо
Но състраданието е по-дълбоко нещо, което чака отвъд напрежението при избора на страна. Състраданието на практика не изисква от нас да се отказваме от истината за това, което чувстваме, или от истината за нашата реалност. Нито пък ни позволява да минимизираме човечността на тези, които ни нараняват. По-скоро от нас се иска да познаваме себе си достатъчно, за да можем да останем отворени за истината на другите, дори когато тяхната истина или тяхната неспособност да живеят според тяхната истина ни е наранила.
Марк Непо