Цитати на тема "Казах" - страница 8
Дължа извинение на Бога за всичко, което ми е дарил и не му се зарадвах. За нещата, които ми даде и не ги взех. Но и за нещата, които поиска от мен и не Му ги дадох. Преди всичко искам да заплача в Неговата прегръдка за всички онези дни, в които не живях, а просто оцелявах.
Да кажа "Прости ми!” за всички ”обичам те!”, които не казах, за прегръдките, които не дадох, за вратите, които затворих, за телефоните, които не вдигнах, за очите, които не погледнах, за целувките, които не се въплътиха, и за молитвите, които не бяха изречени.
Накрая да кажа, че ако си намерил един човек да ти съчувства, да те разбира, да те обикне, задръж го, ако ще да е на другия край на земята. Достатъчно е, че го намери. Няма да ти се случи много пъти в живота. И помни, че на даровете казваш "Благодаря” дори никога да не си ги отварял.
Хaрaлaмпус Пaпaдопулос
Трябва да следим постоянно за своя език - кога и какво говорим, - ние сме малодуховни люде и затова непрестанно грешим. Казват, че е по-добре да паднеш на остри камъни, отколкото да пострадаш от остър език.
И наистина, по-добре да паднеш на камъни, да си разбиеш главата или да си счупиш краката; и главата и краката са телесни членове и могат да бъдат излекувани. Но езикът! Чрез езика се извършват страшни неща - с едно единствено слово можеш да доведеш човека дори до самоубийство. Осъждането и унижаването на ближния, може да го доведе до отчаяние, а може и само с едно слово да бъде отправен по пътя на греха.
А после се оправдаваме: "Ама аз просто казах”. Погледнете какви са последствията.
Ефрем Аризонски
После той каза, че момичетата ги учели да четат и те издавали собствено списание с литературни произведения. Аз попитах какво е това "литературно произведение", а той ми обясни, че те пишели разкази и стихотворения и ги печатали.
- Със собствените си имена ли? - попитах аз.
- Да, - отвърна той.
Аз казах, че това е безсрамно: нима това не отблъсква младите хора? Кой ще поиска да си има за жена такава, дето си записва приумиците и ги представя на всеобщото внимание?
Маргарет Атууд
Улицата, на която живея, е еднопосочна. А хвърчат по нея едни мерцедеси и набиват спирачки. И аз подскачам. Един закова гумите си пред мен. Казах му: "Млади господине, това е еднопосочна улица!" А той ми извика: "Искаш ли да те застрелям?" И извади пистолет. Отвърнах му: "Стреляй! Това заслужавам! Щом сме я докарали дотам, така съм те възпитал [явно с филмите си]."
Рангел Вълчанов
Едно време, докато бях на 31-32 години, все си мислех какво ще стане, какво ще кажат за мен. После си казах: "Я си гледайте работата! Бъди верен на себе си, работи, пък който каквото ще да говори." Ако мразиш някого, не страда този, когото мразиш, а самият ти, защото изживяваш лошите чувства. От егоизъм си рекох: "Няма да страдам, ще гледам да се веселя, пък който иска да изповядва обратната религия, да го прави!"
Рангел Вълчанов
През цялото време чувствах доверието на шефовете. Знаех че няма да ме продадат. Е, когато Виери отиде в Атлетико Мадрид, имаше много подобни слухове и за мен. Накрая дори малко се притесних и отидох специално да разговарям с Марчело Липи и Лучано Моджи. Те ми казаха: "Ние ти вярваме и имаме нужда от теб." Не помня нещо да е помагало толкова на играта ми колкото тези думи.
Алесандро Дел Пиеро
Дон Хуан постоянно ме закачаше за това мое "търсене на любов". Той никога не забрави простосърдечния отговор, който му дадох веднъж, когато ме запита към какво активно се стремя в живота. Много ловко ме бе насочил към това да приема, че нямам ясна цел, и избухна в смях, когато му казах, че търся любов.Попитах го дали магьосниците могат да хипнотизират хора чрез втренчване. Той се изкиска тихичко и каза, че в случая повече ме вълнува дали аз бих могъл да хипнотизирам някоя женичка чрез втренчване, независимо от факта, че очите ми са фиксирани върху света в търсене на любов. После добави най-сериозно, че "защитният клапан" на магьосниците е в това, че до момента, когато очите им действително се фокусират върху намерението, те вече нямат желание да хипнотизират когото и да било.
Карлос Кастанеда
Когато нямаше повече какво да губя, получих всичко. Когато престанах да бъда този, който бях, преоткрих себе си. Когато разбрах какво е унижение и въпреки това продължих напред, осъзнах, че съм свободен да избирам съдбата си. Не знам дали не съм луд, дали бракът ми не е мечта, която не съм успял да разбера. Знам, че мога да живея без тази жена, но бих желал да я срещна отново, за да и кажа това, което никога не и казах, докато бяхме заедно: обичам те повече от самия себе си. Ако успея да и го кажа, тогава ще мога да продължа напред и ще намеря покой, защото чрез тази любов ще съм изкупил вината си.
Паулу Коелю
Аз казах, че става въпрос за 32 дка земя и ги попитах така – аз можел ли съм като премиер да си възстановя тези земи на собственото си семейство. Очевидният отговор е да. И ги попитах – защо не съм го направил. По-прост ли съм от г-н Сакскобургготски или знам, че не бива да се употребява служебното положение да се решават семейни задачи.
Иван Костов
- Това е за теб. В знак на нашата благодарност.
И ми връщи талон за безплатна консумация в ресторант "Епълбийс", както и няколко талона за безплатно вземане на филми под наем. И Джером и аз се втрещихме за момент безмълвни.
- Леле, - казах аз най-накрая. Вторят след мен сигурно щеше да получи талон за намаление за веригата за бързо хранене "Сизлър". Без съмнение второто място е първо място за най-голям загубеняк.
Ришел Мийд
В Германия нацистите най-напред се разправиха с комунистите. Аз не се противопоставих, защото не съм комунист. После се разправиха с евреите. Пак не се възпротивих, защото не съм евреин. След това разгромиха профсъюзите. Аз не се противопоставих, защото не съм профсъюзен деец. Тогава се заеха с католиците. Не казах нищо, защото не съм католик. Накрая дойдоха за мен, и тогава вече не бяха останали хора, за да ме защитят.
Мартин Нимьолер
Следобеда на 29 юли (1944 г.), на юг от Контансите (Кутанс, Франция) видях една бронирана дивизия, спряла на пътя, докато главният щаб обмисляше възможността за преминаване на река Сиен с цел настъпление към Гренвил по крайбрежния път. Погледнах картата и видях, че реката е на няколко мили оттам, затова отидох до нея и я проучих. Разбрах, че е дълбока само около 60 см и, доколкото успях да забележа, отбранявана само от една картечница, която за щастие не можа да ме улучи. Окуражен от тази информация, аз се върнах при командващия генерал и го попитах защо не преминава реката. Той каза, че не знае дали предстои прилив или отлив и че е разбрал, че реката е строго защитавана. Казах му – много грубо, – че току-що съм го направил и да вземе да се размърда, което той направи. Оттогава тази дивизия беше една от най-смелите в Трета армия, но за да вземе инициативата за сражение, тя се нуждаеше от подобен шут, за да започне да действа.
Джордж Патън
Един генерал, който беше освободен от поста си, дойде при мен по собствено желание и се опита да ми обясни защо не е успял да се справи. Предложих му едно по-малко командване в друга дивизия, но той ми каза, че трябва да помисли 48 часа, за да реши. Не му го казах направо, но разбрах, че всеки, който не може да вземе едно решение за по-малко от 48 часа, не е подходящ да командва войски в сражение.
Джордж Патън