Цитати на тема "Християнин" - страница 8
Една мъдра поговорка гласи: "Ако живееш с вълци - вий като вълк.". Тоест, ако се окажеш сред вълци - бъди като вълк. Окажеш ли се сред хлебарки - пълзи като хлебарка. Но Христос ни учи на друго: сред хлебарки или сред вълци, ти си длъжен да се държиш като християнин, без значение какви последици ще има от това. Такъв живот се нарича изповедание. Не само с думи да свидетелстваш за Истината, но преди всичко - с живота си. Въпреки всичко! Защото за повечето хора това, че и другите живеят така е оправдание - "Всеки го прави!". Християнинът не трябва да живее така. Той е длъжен да живее не както всички останали, а както Бог ни е заповядал.
Дмитрий Смирнов
Само в Бога човек намира себе си и става това, което е. Христос е идеалът за човека, но жив идеал, който има божествена сила. Човекът е толкова свободен, колкото се стреми да се уподоби на Христа, да се уподоби на Него чрез придобиването на онази божествена светлина, която се нарича благодат.
В своите тайнствени дълбини душата знае откъде е и защо съществува и затова чувства, кое и е сродно и кое е чуждо. Светият Дух се нарича Утешител, защото човешкото сърце само в Него се успокоява. Свободата е само в Бога.
Християните знаят това от опит.Истинското покаяние е раждането на душата, а причастието е нейното възкресение от мъртвите.
Рафаил Карелин
Завистта е сатанински грях. Как трябва да реагира християнинът на някакво предимство, което има друг човек - красота, физическа сила, интелигентност, богатство? Той трябва да симпатизира на такъв човек, тоест да му се радва, че е здрав, че е красив, че е богат, че е умен. И ако това създава неприятност на човека, това означава, че той е обсебен.
Дмитрий Смирнов
Ала кой сериозен православен не е малко "побъркан"? Ние не се вместваме в рамките на този свят, а ако се вместваме в днешния свят, то вече не сме истински християни. Днес истинският християнин не може да се чувствува в този свят у дома и не може да не изглежда за самия себе си и за останалите малко "побъркан".
Затова да не се боим, че в света ще започнат да ни считат за малко "побъркани", но да продължаваме да обичаме и прощаваме по християнски - нещо, което светът никога не може да разбере, но от което самият той дълбоко в сърцето си има нужда и за което дори копнее.
Серафим Роуз
Духовните неща се разбират с любов и вяра, а за ума са неразбираеми. От Бога, чрез Бога, през човека. Християнинът има три врага:
1. Азът - егоизмът
2. Светът с неговите мрежи.
3. Дяволът - князът на този свят.
Трябва да сме постоянни във вярата. Човек на може да постигне Божията любов и ако не даде малко любов от себе си, никога няма да влезе в безкрайната Божия Любов.
Паисий Светогорец
Човек, който знае, че се намира под защитата на родната си майка, се радва, защото никой друг няма да го разбере, да го изслуша, да му съчувства и да му помогне така, както родната му майка.
Ние християните имаме родна Майка - Преблагословената Дева Мария, пред Която всяко християнско сърце е готово да се разкрие с радост, с пълно доверие и със светла надежда.
Тя е била и ще остане за вечни времена Майка на всеки човек и на цялото човечество. Тя познава грижите и тревогите на земните майки. На Нея са й близки нашите нужди и скърби, болести и трудности, с които е обременен всеки един от нас.
В миговете, в които християнското сърце намира прибежище под светия покров на Божията Майка, когато намира надежда и утешение, ни се иска непрестанно да възклицаваме на Нея:
Преславна Приснодево, Майко на Христа Бога, принеси нашата молитва пред Твоя Син и наш Бог, за да спаси чрез Тебе нашите души.
Владимир Сабодан
Защо светът не обича християните?
Светът ви гони, защото вие имате мир, а той няма.
Светът ви завижда, защото вие имате богатство, а той е сиромах.
Светът се бои от вас, защото вие сте мощни, а той е слаб.
Светът ви мрази, защото вие сте блажени, а той е нещастен.
Не намразвайте света и не наливайте масло в огъня. Защото светът цял гори с огъня на омразата.
Самотни сте, казвате? Мигар гробовете стават за компания? Един жив сред гробовете е по-несамотен от цяло гробище мъртви.
Николай Велимирович
Безблагодатен - това е този, който няма благодат. Заповедите не могат да се изпълняват без благодат. Не можем да бъдем целомъдрени без благодат, щедри - без благодат, търпеливи - без благодат, прощаващи - без благодат. Не, не можем да бъдем - това в човека го няма. В човека има оттмъстителност, похотливост, в човека има разни яростни движения на душата. И ако човек, потиска това зло в себе си, без благодат не може да го постигне. И всеки християнин трябва да бъде благодатен. Както казваме на Божията Майка:
《Радвай се благодатна, Господ е с Тебе!》
И ние трябна да бъдем в своята мяра толкова благодатни колкото да изпълним заповедите.
А благодатните - те са благодарни. Който не е благодатен - той не е и благодарен. Който е благодарен - той е и благодатен. Ето, забележете това за себе си!
Бъдете благодарни на Господа хора всякога. Ето това е пътят към придобиването на Светия Дух!
Андрей Ткачов
Ти знаеш как починалите молят за помощ! Защото след смъртта няма покаяние, а те са останали със своите скверноти и пороци и сега, като виждат, че помощта на живите съдейства много за подобряване на тяхната участ, желаят, молят и жадуват да ги поменават. Жадуват и в рода им да се намери някой свещеник или добродетелен християнин, който да се погрижи и за тях.
Ефрем Аризонски
Болестта за човека е всъщност милост Божия. И ако християнинът благодушно търпи своето болестно състояние и го приема като изпратено от Бога заради душевната му полза, то той върви по прекия път към рая. При леглото на болестта е вършитба: колкото повече са ударите, толкова повече зърна ще изпадат навън и толкова по-богат ще е урожаят. След това трябва зърното да мине под воденичния камък, брашното да бъде направено на тесто и да възкисне, после - във вид на хляб - да бъде сложено в пещта, и накрая - на Божията трапеза.
Теофан Затворник
В трудностите ние християните разкриваме своята мощ. Любовта, състраданието и помощта са връзките на Христовото общество и в тези дни сме длъжни постоянно да разкриваме един на друг тези добродетели. Да не забравяме словата на нашия Спасител: "В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света" (Йн 16:33), и с тази Божия повеля спокойно да преминем през постния период. Нека се молим искрено за благополучието на нашия народ и цялото човечество. Нека постоянната молитва стори чудеса и в утрешния ден да бъдем по-здрави, както духовно така и физически.
Неофит
Не може да се преплува морето без кораб. А този кораб е Едната Света Съборна и Апостолска Църква. Господар на този духовен кораб е Самият Всемогъщ Бог Отец, кормчия - Единородният Му Син, а благоприятният вятър - Духът Свети. Подчинените началници на този кораб - Църквата - са Апостолите и техните приемници - църковните пастири и учители. Пътниците му са всички православно вярващи християни, а дъното и основата му е правата вяра в Светата Троица. Страните, предната част и кормилото му са правите догмати на вярата, заповедите Божии, преданията на Църквата, правилата на Апостолите и вселенските събори и изобщо църковните постановления. Негова мачта е светият Христов Кръст, с който се скрепява и утвърждава всичко в Църквата, платна - любовта, а котва - надеждата. Духовният кораб на тази Църква от различни места и страни превозва през житейското море всички православно вярващи и истински християни в небесния Иерусалим.
Йоан Златоуст
Божиите съдби са тайна за нас; на всеки от нас Той е поставил предел на живота - и няма да го преминем, а вечността няма край!... За нас, вярващите християни, смъртта не е вечна разлъка, а временно отстраняване: "живеем ли, или умираме - (винаги) Господни сме"(Рим. 14:8), учи светият Апостол, и пред Бога всички сме живи, защото душата е безсмъртна и вечна. Това разсъждение да би бъде за утешение в скръбта за лишаването от майка ви. Вие и сега се намирате в молитвено общуване с нея - принасяйте молитви за упокоение на душата и, а в църковното богослужение я поменавайте, и правете добри дела на нуждаещите се, за нея от това има велика полза, а за вас е утешение.
Макарий Оптински
Ето какво ще ви кажа последно: радвайте се и се веселете, че сте се удостоили с честа да бъдете православни християни, плачете и ридайте за нечестивите, безбожниците и еретиците, пребиваващи в тъмнината, в ръцете на дявола.
А ние самите, християните, какви сме: праведни или грешни? Ако сме праведни, то сме триблажени и щастливи. Ако сме грешни, дошло е времето да се покаем, да престанем да вършим зло и да започнем да правим добро, защото ни очаква ада. Кога да се покаем? Не утре и не другиден, а сега, защото не знаем, какво ни очаква утре.
Козма Етолийски
Никой не би останал езичник, ако бяхме истински християни. Сега християните са по-многобройни от езичниците. Когато на други изкуства един човек може да научи сто младежи, тук, въпреки факта, че има много учители, и те са много повече от учениците, никой не се присъединява. Учащите гледат на добродетелите на своите наставници и ако видят, че ние също искаме това, което искат и те, тоест почести и власт, тогава как могат да изпитват уважение към християнството? Те виждат порочен живот, земни души, виждат, че ние сме също толкова пристрастени към парите, колкото и те, даже и повече, треперим пред смъртта също като тях, страхуваме се от бедността не по-малко от тях, роптаем като тях в болестите, еднакво обичаме властта и силата и измъчени от сребролюбие, се опитваме да се възползваме от благоприятна възможност. И така, защо биха повярвали! Заради знамения? Но тях вече ги няма. Заради праведния живот? Но той вече е погинал. Заради любовта? Но и следа от нея вече никъде не се вижда.
Йоан Златоуст