Цитати на тема "Растеж" - страница 3
Вярвам, че любовта е главния ключ за отваряне на вратата на "растежа" на човека. Любов и съюз с някой или нещо извън себе си, обединение, което позволява да поставиш себе си във връзка с другите, да се почувстваш с другите, без да се ограничава чувството за цялостност и независимост. Любовта е продуктивна ориентация за тези за които е основна и представена в същото време: загриженост, отговорност, и уважение и познание с обекта на единство.
Ерих Фром
Първо стъблото - после корените. Първо нуждата - след това средствата за задоволяване на тази нужда. Първо ядрото - след това елементите, необходими за неговия растеж. Семето е първопричина. Нуждата, ядрото, и двете са първични причини. Условията - те са второстепенни. Ако има достатъчно живот в ядрото, то ще привлече необходимите средства за растеж независимо от условията.
Робърт Колиър
Ако се огледате около себе си във физическата вселена, ще видите, че природата е растеж. Всичко, от клетките в тялото ви до планетите, обикалящи около слънцето, непрекъснато расте, постоянно се променя, непрекъснато се развива. Нищо не остава неподвижно. Нищо не остава същото. Така че помислете - защо животът ви ще бъде изключение? Защо бихте единственото нещо, което съществува във цялото творение, чиято цел не е да расте?
Барбара де Анджелис
Когнитивната терапия е бързодействаща технология за промяна на настроението, която можете да се научите да прилагате сами. Тя може да ви помогне да премахнете симптомите и да изпитате личен растеж, за да можете да сведете до минимум бъдещите разстройства и да се справите по-ефективно с депресията в бъдеще.
Дейвид Бърнс
Растежът на душата е нашата цел и има много начини да насърчим този растеж, като например чрез любов, природа, излекуване на раните ни, прошка и служба. Душата расте добре, когато дава и получава любов. Подхранвам душата си ежедневно, като обичам другите и съм уязвим към тяхната любов. В крайна сметка любовта е глагол, дума за действие, а не съществително.
Джоан Борисенко
Прошката включва автентичното приемане на собствената ни достойнство като хора, разбирането, че грешките са възможности за растеж, осъзнаване и култивиране на състрадание и осъзнаването, че разширяването на любовта към себе си и другите е лепилото, което държи вселената заедно. Прошката... не е набор от поведения, а отношение.
Джоан Борисенко