Цитати на тема "Мъка" - страница 8
Е, знаете ли какво ще ви кажа, че тук постоянното кимане към чужбина като източник на всичките ни беди е грешно. Погрешно по същество. И всичките ни беди са в нас самите, всичко произтича от собственото ни безгрижие и слабост. Тук, където и да отидеш, навсякъде имаме Чечня. И не само в Северен Кавказ... Образно казано, нали? В нашата икономика, пъхнете си главата, има беда и чиста мъка. Вижте нашите международни отношения, добре, нашите отношения с най-близката чужбина. Имаме някаква дупка навсякъде - проблем.
Владимир Путин
Една вечер, незнаейки как да кажа на Исус, че Го обичам и колко искам навсякъде да бъде обичан и прославен, с тъга си помислих, че от дълбините на ада никога не ще се издигне ни едно деяние на любов. Тогава възкликнах в сърцето си, че бих приела да бъда потопена в това място на мъки и богохулства, за да бъде Той и там вечно обичан. Това не би могло да Го прослави, защото Той иска само нашето щастие, но когато човек обича, изпитва желание да каже хиляди глупости.
Тереза от Лизио
Когато детето държи за ръка баща си или майка си, то не се бои нито от куче, нито от гъска, нито от някой звяр. Така сме и ние, въпреки че сме възрастни, ние сме деца Божии. Когато се хванем за Неговата ръка, ние веднага ставаме стабилни и уверени. Без Него се появяват страх, нерви и останалите душевни мъки.
Павле (Сръбски)
Ние ще напуснем този свят. Невярващите също знаят това, но те не знаят и няма да знаят, че душата е безсмъртна и че отива пред лицето на Бог, за да получи или блаженство вечно, или вечни мъки. И ние трябва да знаем това, ние трябва да бъдем тези, които разбират какво правим. Оставям това на душата и сърцето ви.
Павле (Сръбски)
Човекът - краткосрочен заем на живота, неизбежен дълг към смъртта...Днес е подлец, а утре - мъртвец; днес тъне в богатство, а утре - в гроб; днеска е цар, а утре над него - гробар; днес е в пурпур, а утре - в саван; днес е в хазната, а утре - в земята; днес сред ласкатели, утре - сред червеи; днес съществува, утре го няма. Тъкмо се е пъчил и вече го опяват. В щастието си - непоносим, в мъката - неутешим. Сам себе си не разбира, а любопитства за по-високите неща. Не познава настоящето, а фантазира за бъдещето. По природа - смъртен, по собствената си високомерна оценка - вечен.
Йоан Златоуст
Често казвай: "Слава Тебе, Боже! Слава Тебе, Боже, слава Тебе!" и ще живееш като в рая. Ще бъдеш сред скърби и болести, но като в рая. Такова чувство на радост ще бъде в теб, че няма да можеш да разбереш, откъде е то. А то е от това, че славиш Бога за всичко. Ето това дава славословието на Бога. Неизразима радост. Веселие. Пълнота на живота.
А нехвалението на Бога дава тъга, мъка, печал, безрадостност, униние...
Тихон Агриков
Ако целият ти живот е преминал гладко и безгрижно, плачи над самия себе си. Защото и Евангелието, и опитът на народа в един глас твърдят, че никой, без големи страдания и мъка, не е оставил каквото и да е велико и полезно дело, нито пък се е прославил на небесата. Ако ли пък целият твой живот е напоен с пот и сълзи за достигане на правдата и истината, радвай се и се весели, защото, наистина, голяма ще е твоята награда на небесата. Не се поддавай никога на безумната мисъл, че Бог те е оставил. Знае Бог точно колко можеш да понесеш и отмерва страданията и мъките за всекиго. "Както хората знаят – казва св. Нил Сорски, – каква тежест може да носи конят, каква магарето, каква камилата, и според това ги товарят – според техните сили; както грънчарят знае колко време трябва да държи грънците в огъня, та нито да се напукат, нито пък да останат недопечени – как Бог не ще да знае на коя душа, колко и какви изкушения да проводи, за да я подготви и направи способна за Небесното Царство.
Николай Велимирович
Заради децата си, майката е готова на всичко, на всякакви страдания, на всякакви трудности; няма нищо по-силно от майчината любов и сълзи. Скъпи майки, когато ви измъчват тревоги и мъки за децата ви, когато майчината ви скръб терзае сърцето - молете се непрестанно на Света Богородица, и Тя ще ви помогне ... Пресветата Дева е най-голямата Помощница и ваша Застъпница. Тя е преживяла скърби и страдания по-големи от на всяка майка, когато стоеше в подножието на Кръста на Своя Син и Бог... Тя ще ви чуе, ще ви разбере...
Илия (Рейзмир)
Дванайсетте добри другари:
1. Правда – от смърт избавя.
2. Чистота – при Бога води.
3. Молитва – съединява с Бога.
4. Любов – дето е любовта, там е Бог.
5. Смирение с благодарност – от това сам сатаната трепери.
6. Разсъдителност – над всички добродетели.
7. Вършене на добро – бърз път към спасението.
8. Въздържание – то не се нуждае от заповеди.
9. Усилие – чест за тялото и спасение за душата.
10. Покаяние – радост за Бога и ангелите.
11. Неосъждане – спасение без трудове и мъки.
12. Милост – дело на самия Бог.
Амвросий Оптински
- Отче, означава ли това, че човек не трябва да има надежда за спасение и страх от вечните мъки?
- Ако има надежда за спасение, няма да се страхува от вечните мъки. А за да има човек надежда за спасение, това означава, че в живота му има малко или много някакъв порядък. Бог няма да остави онзи човек, който се подвизава с любочестие според силите си и няма склонност да върши безчинства, но в хода на борбата ту побеждава, ту бива победен. Ако той има поне малко желание да не огорчи Бога, ще влезе в рая "с обувките”. Благият по природа Бог ще го натика в рая по "скандален” за всички начин. Ще си промисли да вземе душата му в час, когато той се кае. Може цял живот да се бори, но Бог няма да го остави. Ще го вземе в най-подходящия момент.
Паисий Светогорец
Молитвата не е рецепта за сладки и курабии, която трябва да изпълниш перфектно и внимателно, за да е успешна...
В молитвата култивираме връзка. Съединяваме се с тайнствения и жив Бог. Приобщаваме нашето безсилие и крах към Неговата пълнота. Признаваме нашата недостатъчност и търсим Неговата любов да обгърне нашата слаба природа. Превръщаме болката, мъките и въжделенията в причина за разговор и общение с нашия Отец.
Хaрaлaмпус Пaпaдопулос
НА КАКВО МОЖЕМ ДА СЕ НАДЯВАМЕ НА ТАЗИ ЗЕМЯ
Мащеха е земята и като мащеха постъпва с нас. Като на доведеници гледа на нас, като на чужденци от далечни места, като на сираци, докато не ни направи свои роби.
Аргатуваме й ден и нощ и затова ни плаща надница с най-калпавите си притежания: грях, болест и смърт. Който само от нейния хляб живее, този не знае що е ситост. Колкото повече яде, все по-силен глад го мъчи. И колкото повече играе по гайдата й, все по-голяма мъка го наляга.
Дето и да погледне окото, вижда смърт. Каквото и да пипне ръката, усеща гроб.
Каквото и да придобиеш, добиваш и страх да го не изгубиш. Каквото и да обикнеш, изпълваш се с мъката на загубата.
Николай Велимирович