Цитати на тема "Вятър" - страница 8
Колко наивна бях в онези дни. Минах през живота, без да знам нищо. Работа, любов, да се напия малко на парти, за да се освободя от напрежението, да печеля пари, за да се чувствам в безопасност. Нито след милион години не бих разбрал, че светът е бъркотия, както каза Ирина, където мислите движат вятъра и погледите те унищожават или спасяват.
Клара Санчес
- Какво остава, след като минем? Счупено стъкло на прозореца, пръстен в банята, петно от червило? Това, което разляхме, счупихме, изпуснахме. Прахът се вгражда в текстурата на нашите отпечатъци. Следите, които оставяме след себе си, избледняват или биват отнесени от вятъра. И това е нашият начин да останем живи?
Лорънс Норфък
Камък, лист, неотворена врата; камък, лист, врата. И над всичко – забравени лица. Голи и сами идваме на този свят в изгнание. В тъмната утроба, не познавахме майчиното лице; от затвора на нейната плът влязохме направо в неописуемия, неизразимия затвор на тази земя. Кой от нас познава брат си? Кой от нас погледна в бащиното си сърце? Кой от нас не е останал завинаги затворник? Кой от нас не е вечно непознат и сам? Загубата от изгубеното, в горещите лабиринти, изгубени сред ярките звезди на този уморена, безцветна пепел, изгубени! Спомняйки си безмълвното, ние търсим отдавна забравения език, изгубения край на пътя в небето, камък, лист, неотворена врата. Къде? Кога? Изгубен, от вятъра наскърбен призрак, върни се пак!
Томас Улф
Не правете нищо, без да се прекръстите! Когато тръгнете да пътувате, когато започвате работа, отивате да се учите, когато сте сами или в компанията на други хора, осенете със Светия Кръст своето чело, тяло, гърдите, сърцето, устните, очите, ушите. Целите се запечатайте със знака на Христовата победа над ада. Тогава вече не бива да се боите от магии, зли духове, баене, тъй като те се обезсилват от Кръста подобно на восък от огън и както прах се разнася от вятъра.
Клеопа
Получихме безброй съкровища от Бога: живот, способност да обичаме, да дружим, мислим, дишаме. Получихме като дар от Бога всички красоти на сътворения свят - дървета, планини, небе, звезди. Но ние не възприемаме всичко това като дар и затова не умеем да благодарим на Бога – за нашите близки и приятели, за детския смях, за клоните на дърветата, за полъха на вятъра, за възможността да се молим на Бога. Не умеейки да благодарим, не получаваме и други дарове.
Савва (Гамалий)