Цитати на тема "Тъмнина" - страница 9
Желанието за критика става все по-малко с развитието на характера. Белегът на добрия характер е никога да не бъдеш критичен и да споменаваш, но рядко грешките на другите. Силният характер не се съпротивлява на злото, а използва силата си за изграждане на доброто. Те знаят, че когато светлината стане силна, тъмнината ще изчезне от само себе си.
Крисчън Ларсън
Няма да имам нищо общо с Бог, който се интересува само от време на време. Имам нужда от Бог, който е с нас винаги, навсякъде, в най-дълбоките дълбини, както и в най-високите височини. Когато нещата се объркат, когато добрите неща не се случват, когато молитвите ни изглеждат изгубени, Бог присъства най-много. Не ни трябват крилата за подслон, когато нещата вървят гладко. Ние сме най-близо до Бога в тъмнината, препъвайки се сляпо.
Маделин Ленгъл
Ще дойде времето, когато ще напуснете всички и всички ще ви напуснат. Приятелите ще ви забравят. Богатството вече няма да ви трябва.. Красотата ще избледнее, няма да имате сила, тялото ще пресъхне, а душата ще се потопи в тъмнина.
Кой ще ви подаде ръка в тази тъмнина и самота? Само Христос е Човекът, ако си Го възлюбил в живота си. Той ще ви изведе от тъмнината към светлината, от самотата до съборната Небесна Църква. Мислете за това денем и нощем и се стремете към него. И нека Христос, Царят на любовта, да ви е на помощ.
Николай Велимирович
Мир, светлина и сила трябва да се търсят в Бога чрез Иисусовата молитва. Ако ви стане много трудно и тъмнината ви заобиколи - кажете: "Господи Иисусе Христе, помилуй ме!"
Кажете го един път, два, три пъти, кажете го така, че не само устата да изрича тази молитва, но и сърцето. Когато сладкото име на Господ достигне сърцето, малко по малко тревогата и скръбта ще бъдат премахнати, ще стане светло на душата и в нея ще царува тиха радост.
Варсануфий Оптински
Твоят Господ е Любов; обичай Него и в Него всички хора, като Негови чеда в Христос. Твоят Господ е Огън; не бъди студен по сърце, но гори с вяра и любов. Твоят Господ е Светлина; не ходи в тъмнината и не прави нищо в тъмнината на разума, без разсъждение и разбиране или без вяра. Твоят Господ е Бог на милостите и щедростите; бъди и ти за ближните извор на милости и щедрости. Ако ти бъдеш такъв, то ще намериш спасение с вечна слава.
Йоан Кронщадски
Ето какво ще ви кажа последно: радвайте се и се веселете, че сте се удостоили с честа да бъдете православни християни, плачете и ридайте за нечестивите, безбожниците и еретиците, пребиваващи в тъмнината, в ръцете на дявола.
А ние самите, християните, какви сме: праведни или грешни? Ако сме праведни, то сме триблажени и щастливи. Ако сме грешни, дошло е времето да се покаем, да престанем да вършим зло и да започнем да правим добро, защото ни очаква ада. Кога да се покаем? Не утре и не другиден, а сега, защото не знаем, какво ни очаква утре.
Козма Етолийски
Колкото по-умерен живот живее човек, толкова по-спокоен става, защото не се тревожи за много дела – за прислугата и придобиването на вещи. Ако ние се привързваме към земното, то ставаме подвластни на породените от нея скърби и достигаме до ропот срещу Бога. По такъв начин, желанието за "многото придобивки" ни създава душевни вълнения, и ние блуждаем в тъмнината на греховния живот, не познавайки сами себе си.
Антоний Велики
Благодатта Божия ни се подава в Тайнствата. Особено – в Светото Причастие. Съединявайте се с Христос толкова често, колкото ви позволява съвестта и покаянието. С любов и вяра пристъпвайте към Господа – и Той ще унищожи всичко греховно, така че душата ви ще стане по-бяла от сняг. Огнено бяла...
Благодатта на Причастието – това е Сила, несъкрушима за тъмнината, избавяща от всички напасти.
Николай Гурянов
С една дума канарата не беше стратегическо място, но като нямаше друг изход, Хаджията каза по-скоро да се качим на тая канара и там да се скрием. То се знае, че и Хаджията не считаше тая канара удобно място за четата, но предпочете нея, отколкото да вървим напред или върнем назад сред бял ден и по този начин да изложим на явна опасност цялата чета. Някои от момчетата даже поискаха да възразят на Хаджията, че канарата ще бъде и гробница на дружината, но Хаджията нетърпеливо каза:
- Тук, тук, качвайте се, друг изход няма, пък и по-малко подозрителна местност от тая канара - също няма. Вървете!
...
Когато се стъмни до толкова, щото в нощната тая тъмнина балканските върхове не можеха да се различават, а се сливаха в едно, Хаджията заповяда да се приготвим и слезем от канарата.
- Само тихо и без шум - прибави войводата и тръгна напред.
Ранените подкрепвахме и подпомагахме в слизането, както това направихме и когато се качвахме на тая гостоприемна канара.
Хаджи Димитър