Цитати на тема "Огледало" - страница 9
Рядко се обличаше и излизаше, но всеки път, когато идваше вечеря или коледната вечеря с другите служители на библиотеката, тя заставаше пред огледалото и молеше Джордж да й каже дали роклята е твърде къса или твърде дълга, независимо дали гримът й е наред и дали косата й изглеждаше разтревожена или твърде обикновена. Той винаги се усмихваше и й казваше, че изглежда красива, но тя не му вярваше. Сега щеше да му повярва – беше красива. Тя се надява Кейт да го осъзнае, преди да е навършила осемдесет и седем.
Либи Пейдж
Да можете да се смеете на собствените си недостатъци е положително, ако помага да се поставят нещата в перспектива. Това ни напомня, че всеки има едни и същи проблеми и помага на жените да се чувстват по-добре за себе си. Ако се смеете на факта, че целулитът на всички изглежда по-зле в огледалата в съблекалните, това е добре, защото всеки го е имал; не се чувства сам.
Линда Пападопулос
Насърчаването на здравето, без да насърчавате другите да търсят цялост, е упражнение в безполезността. Едва докато осъзнаем, че телата ни са огледала на нашето междуличностно, духовно, професионално, сексуално, творческо, финансово, екологично, психическо и емоционално здраве, ние наистина ще се излекуваме.
Лиса Ранкин
Тя го видя в това огледало, пред леглото, което й върна собствения й образ без риза, полугол, с онова петно на врата, което й напомняше за страстта на Арасели, нейното ухапване, нейното засмукване. Синина, която беше свидетелство за случилото се, за това, което беше направил. Но ефимерно свидетелство, каза си той, защото това се случва, след няколко дни следите изчезват; другото е това, което не излиза, това, което е вътре, остава. Няма възможна симулация за дълбока тъга, защото тъгата не оставя синини.
Мемпо Джиардинели
Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш себе си и Божието присъствие в теб...
Елиф Шафак
Когато някой мъж започне да се оплаква пред мен от жена си, у мен не възниква никакво състрадание към него. Защо? Най-напред, защото е направил избора си сам. Никой не го е дърпал с примка на врата да се венчава! И след това, у мен възниква въпросът – какъв мъж си ти, ако хленчиш, че те обижда една слаба жена?
За жената е много по-лесно да се измени, отколкото за мъжа. Нейното поведение е силно определяно от условията на живот и от това какъв мъж се намира до нея. Или да го кажа съвсем просто: жената ще бъде истинска жена само с истински мъж до себе си. Затова когато на един мъж се случват неблагополучия в семейството му, той - вместо да се жалва - е по-добре да се вгледа по-внимателно в огледалото! Може пък да има на какво да обърне внимание там.
Павел Гумеров
Не гледай чуждите грехове, но гледай само своето зло, защото няма да бъдеш изпитван за другите, но само за себе си ще даваш отговор. За тебе няма никаква необходимост да изпитваш другите, кой как живее, как съгрешава, но внимавай за себе си, угаждаш ли на Бога, подражаваш ли на житието на светиите, следваш ли техните стъпки, приятно ли е твоето дело пред Бога. Човекът, осъждащ другите, е като лукаво огледало, всички отразява в себе си, а себе си не вижда, или като мръсна баня, която всички мие, а сама стои в блатото. Така и съдещият другите гледа към всички, кой как яде, как пие, как съгрешава - всички вижда, а себе си не вижда.
Димитрий Ростовски
Защо мнозина не разбират беседите за духовните неща?
Поради затлъстялост на сърцето. Ако сърцето е преизпълнено с пристрастия към земното, то загрубява, както е казано: "угои се, задебеля и затлъстя". В този вид то тегли надолу като котва и приковава о земята душата с нейния ум. Така, въртейки се в кръга на низкото, сърцето става неспособно и не може да се издигне към небесното - като птица, натежала от храна. Пребивавайки в земното и греховното, то не вижда възвишеното, и целият му строй му е противен...Небесното е област, съвършено незпозната за него. Умът и сърцето нямат нищо в своите разбирания и опит, които да приложат към тамошното, та да видят небесното поне "смътно като през огледало". Ето защо нито мислят за това, нито искат да слушат другите, които разсъждават, нито пък отварят книгите, които пишат за това. Не поради това ли у мнозина ще видите понякога не едно светско списание, но нито едно духовно такова, нито пък духовна книга, нито дори Евангелието?
Теофан Затворник
Ние сме един народ без лице. Без идентичност. Не защото нямаме лице. А защото не смеем да се погледнем в огледалото. Защото са ни накарали да се срамуваме от истинското си лице. До такава степен, че се страхуваме да познаем себе си. Така се научихме да играем различни роли: на "античния", на "европееца".
Никос Диму