Цитати на тема "Смях" - страница 9
Има една стара поговорка за говорещите: Няма да помниш какво са казали, но никога няма да забравиш как те накараха да се почувстваш. Тръмп знае това в костите си. Той дава на своите поддръжници - и те се увеличават - страхотно усещане за безопасност и сигурност, заедно със смях и усмивка.
Кас Сънстейн
Автобусите отидоха до Олимпийския стадион. Влизайки в парада на нациите и застанали на внимание, атлетите бяха подложени на гръмотевично шоу, което завърши с пускането на двадесет хиляди гълъба. Докато птиците кръжаха в паникьосано объркване, оръдията започнаха да стрелят, което накара птиците да се облекчат над атлетите. С всеки доклад птиците пускаха да летят. Луи остана внимателен, треперещ се от смях.
Лаура Хиленбранд
Всяко незначително събитие, произволно изречена дума, миризмата на планинска трева, песента на нашите камериерки, смехът на хората, събрали се около аниматора на площада, вкусът на любимо ястие, гледката на обеци или рокля, всичко беше повод да си спомни за съпруга и господаря си. Всички причини да се говори за това. Каквото и да правеше, мислите й продължаваха да се въртят около него. С когото и да беше, тя беше с него.
Лиляна Хабинович Джурович
Не ще да траят дълго дните на сълзи и смях,
на любовта, и на желанието, и омразата:
И мисля си, че те не ще да имат дял във нас,
когато минеме вратата.
Не ще да траят дълго дните на розите и вино.
Извън мъгливите мечти
пътят ни се очертава за известно време, но после пак
отново се затваря във видения.
Ърнест Доусън
Дълбока тишина цареше навред. Самата земя беше пустиня, без живот, без движение, тъй самотна и студена, че не навяваше дори и скръб. В нея се таеше някакъв особен смях, много по-страшен от всяка скръб – смях без сянка от радост, като усмивката на сфинкса, смях, студен като скреж и пропит от някаква мрачна увереност. Това беше властната и неизразима мъдрост на вечността, която се надсмиваше над празнотата на живота и над неговите безплодни усилия. Това беше Дивата пустиня – жестоката Северна пустия с вледенено сърце.
Джек Лондон
Дете мое, винаги внимавай, и когато си щастлив, и когато си тъжен. Когато си щастлив, не бива да губиш контрол от жизненост и смях, нито когато си тъжен, трябва да си толкова мрачен, че да си личи. Причината е тази, че сатаната стреля към нас с мисли като стрели, но не може да разбере дали сърцето ни е възприемчиво към тях. Но тъй като той е експерт, след като изстреля стрела – т.е. след като ни нападне със зла мисъл – наблюдава лицето ни и всички движения на тялото ни и въз основа на тях преценява колко добре стрелата е поразила сърцето ни. Ако види, че душата е ударена, тогава изстрелва още стрели там, за да я убие. Но ако заключи от външните признаци, че душата не е наранена, променя атаката си и т.н.
Ефрем Аризонски
Дори да си сключил зъби до болка и пръстите ти да припукват от стискане, радвай се, защото живееш. Радвай се на тюркоазеното небе и на рубинения залез. Радвай се на перлените капки на дъжда, просто защото така е редно. Радвай се с отчаяната радост на изпонаранения войн. Нека битката е изгубена, но нали флагът е вдигнат, не си захвърлил оръжието, не си побягал позорно, защото няма с какво да бягаш. И можеш само да устоиш до края. И когато вече нямаш нищо, радвай се с висшата радост за своите ближни. Радвай се на чуждата любов и на звъна на смеха на децата, които не са твои. Дори когато небесата сякаш се сгромолясат, радвай се. И в дъжд, и в киша, радвай се. Радвай се и ликувай, презри болката, защото твоето име е човек!
Лонгин Жар