Цитати на тема "Смях" - страница 10
"...нека да не забравяме, че има много силни ядра в младите поколения...и да работим за тях, а не да работим за търтеите. (Защото, разбира се, искам да бъда и обективен...) Сред младите хора, безспорно, има и други лица - разгащени ашлаци, които се държат непрекъснато като пияни! Които се хилят като луди, пръст да им покажеш - ще се скъсат от смях! Хилят се и се гаврят със сериозните неща денонощно! Смятат, че щом се хилят и се смеят, значи имат чувство за хумор! Ха! Ами, че ти може да се смееш много щот' си тъпак! Или щот' си нахалник! [...] Пълно е със такива глупаци, които се смеят именно от липса на ум!" - коментар относно голяма част от младото поколение.
Юлиан Вучков
Дон Хуан постоянно ме закачаше за това мое "търсене на любов". Той никога не забрави простосърдечния отговор, който му дадох веднъж, когато ме запита към какво активно се стремя в живота. Много ловко ме бе насочил към това да приема, че нямам ясна цел, и избухна в смях, когато му казах, че търся любов.Попитах го дали магьосниците могат да хипнотизират хора чрез втренчване. Той се изкиска тихичко и каза, че в случая повече ме вълнува дали аз бих могъл да хипнотизирам някоя женичка чрез втренчване, независимо от факта, че очите ми са фиксирани върху света в търсене на любов. После добави най-сериозно, че "защитният клапан" на магьосниците е в това, че до момента, когато очите им действително се фокусират върху намерението, те вече нямат желание да хипнотизират когото и да било.
Карлос Кастанеда
Трима из една душа поехме ние още от първия миг след моето раждане пътя на живота. Когато за първи път съм се засмял в майчините скути, от тоя смях съм се родил аз и съм поел своя път в живота; когато за пръв път в майчините скути сянка на грижа е легнала на челото ми, от тая грижа съм се родил пак аз и съм поел своя път в живота; когато за пръв път в майчините скути съм заплакал, от тоя плач съм се родил пак аз и съм поел своя път в живота.
Бранислав Нушич
Регентът бил обещал да направи нещо за младия Аруе, тоест да го издигне, като го назначи на висок пост. Поетът причакал принца, който излизал то съвета, придружен от четирима държавни секретари. Регентът го видял и му рекъл: "Аруе, не съм те забравил. Определил съм за теб отдела на глупаците." - "Монсеньор - отвърнал младият Аруе, - ще имам много съперници. Тези четиримата например." Принцът щял да падне от смях.
Никола дьо Шамфор
