Цитати на тема "Камък" - страница 9
Всичко беше бледосив камък, смътно перлен, като черупка, която Алиса може да вземе от морето и да прекара няколко дълги мига, втренчени в нея, преди да реши да запази или хвърли. Вътрешността на лилава мида, може би, очарователна със своята сребристост, която може да е началото на скъпоценен камък или просто петно от калта, в която е живяла.
Лиз Бразуел
Всички тези приказки за супер оръжия и война с едно натискане на копчето са боклук. Единствената военна машина е човекът ... Винаги помнете, че човекът е единствената военна машина, която може да спечели войната ... Да имаш добро оборудване е хубаво нещо, но хората са по-важни. Помните ли Френската революция? Тази битка е била спечелена с метли, тояги и камъни – от група разярени жени.
Джордж Патън
Камък, лист, неотворена врата; камък, лист, врата. И над всичко – забравени лица. Голи и сами идваме на този свят в изгнание. В тъмната утроба, не познавахме майчиното лице; от затвора на нейната плът влязохме направо в неописуемия, неизразимия затвор на тази земя. Кой от нас познава брат си? Кой от нас погледна в бащиното си сърце? Кой от нас не е останал завинаги затворник? Кой от нас не е вечно непознат и сам? Загубата от изгубеното, в горещите лабиринти, изгубени сред ярките звезди на този уморена, безцветна пепел, изгубени! Спомняйки си безмълвното, ние търсим отдавна забравения език, изгубения край на пътя в небето, камък, лист, неотворена врата. Къде? Кога? Изгубен, от вятъра наскърбен призрак, върни се пак!
Томас Улф
Престъплението винаги е слабост. Този, който върши престъпления е страхливец, а не герой. Затова винаги гледай на този, който те обижда, като на някой по-слаб; както не бива да мъстиш на малкото бебе, така не бива да мъстиш и на този, който ти нанася обида. Защото тя се ражда не от злото, а от неговата слабост. Само така ти ще съхраниш своята сила и ще бъдеш подобен на спокойно море, което никога не излиза на бреговете, за да удави безразсъдния, който хвърля камъни срещу него.
Николай Велимирович
Никога не очаквайте благодарност от другите. Именно вие трябва да сте благодарни, безкрайно благодарни. Когато си дадете сметка затова, ще имате Божието благословение. Знаете ли защо? Защото, когато Бог иска да помогне на някого - на вас да речем, Той ще изпрати някой да го стори. Този някой може бъде който и да е. Това ще рече, че ако Бог не бе изпратил тъкмо този човек, Той щеше да изпрати някой друг. Така или иначе щеше да ви се помогне. "Помощта ми е от Господа" Коя съм аз тогава - този "който и да е" - та да се възгордея, задето помагам? Понякога чуваме някой да казва: "Ако не бях аз, това не би могло да се направи" и други такива безсмислици. Докато всъщност всичко е щяло да се направи! Разбирате ли защо? Защото както ни е казано, Бог може да сътвори Авраамови чеда дори от камъни и да ги изпрати на света!
Майка Гавриила