Цитати на тема "Камък" - страница 10
Трябва да следим постоянно за своя език - кога и какво говорим, - ние сме малодуховни люде и затова непрестанно грешим. Казват, че е по-добре да паднеш на остри камъни, отколкото да пострадаш от остър език.
И наистина, по-добре да паднеш на камъни, да си разбиеш главата или да си счупиш краката; и главата и краката са телесни членове и могат да бъдат излекувани. Но езикът! Чрез езика се извършват страшни неща - с едно единствено слово можеш да доведеш човека дори до самоубийство. Осъждането и унижаването на ближния, може да го доведе до отчаяние, а може и само с едно слово да бъде отправен по пътя на греха.
А после се оправдаваме: "Ама аз просто казах”. Погледнете какви са последствията.
Ефрем Аризонски
Да отмъщаваме ли на враговете си?
Отмъщението няма край, и потомците продължават делото на своите предци, и си тръгват, оставяйки го недовършено.
По широк друм тича злото, и от всеки нов мегдан добива сила и мощ, и умножава своята свита.
Мъдрият се отмества от пътя и оставя злото да търчи.
Лаещото псе по-бързо ще се умири от един комат хляб, отколкото от куп камъни.
Този, който е учил хората: око за око, учил ги е как да станат всички слепи.
Николай Велимирович
Болестта за човека е всъщност милост Божия. И ако християнинът благодушно търпи своето болестно състояние и го приема като изпратено от Бога заради душевната му полза, то той върви по прекия път към рая. При леглото на болестта е вършитба: колкото повече са ударите, толкова повече зърна ще изпадат навън и толкова по-богат ще е урожаят. След това трябва зърното да мине под воденичния камък, брашното да бъде направено на тесто и да възкисне, после - във вид на хляб - да бъде сложено в пещта, и накрая - на Божията трапеза.
Теофан Затворник
Защо децата напускат църквата
Кризата на вярата е особено видна при нашите деца. На 8-9 години някои от тях ходят на църква, пеят в клироса, изумяват и докосват всички наоколо, а на 14-16 години много, ако не и повечето, спират да ходят на църква. Това е така, защото децата не са били запознати с Бог. Запознали са ги с ритуалите, с реда в храма, живота на светците, свещените истории, предложени за децата. Но Бог не им е бил представен. Срещата не се е случила. И се оказва, че и родителите, и неделното училище, и, за съжаление, свещениците са построили къщата на детската вяра "на пясъка" (Матей 7:26), а не на камъка - Христос.
Тихон Шевкунов
Обичам пясъчните часовници, географските карти, печатните издания от 18 век, етимологическите изследвания, вкуса на кафето и прозата на Стивънсън... Спиноза смята, че всяко нещо се стреми да пребъде като такова, каквото е; камъкът иска вечно да бъде камък, а тигърът - тигър. Аз съм обречен да си остана Борхес, а не аз (ако изобщо съм някой), но себе си откривам по-малко в неговите книги, отколкото в много други или в нестихващите звуци на някоя китара.
Хорхе Луис Борхес
"В края на краищата, какъв прекрасен патриархален институт е робството! А колко много сме говорили и вършили за неговото премахване! Напразни усилия - глупаво човеколюбие, което се опитва да разруши тази старинна сграда - крайъгълния камък на една «героична» нация! О, фанатици! Защо вдигате такава врява, против робството? Не знаете ли, че някои хора трябва да страдат, да работят и да гладуват, та други да могат да живеят в разкош и леност? Не знаете ли, че едни трябва да бъдат роби, за да могат други да бъдат свободни?" - Такива доводи, уви, се чуват напоследък доста често. Проклет да е човекът, който ги изрича, и хората, които им дават ухо!
Майн Рид
Има два начина на познание. Да се опознава външния свят с петте сетива е най-грубият, неизбежен начин. Но прониквайки в живота на друго същество – човек, звяр, растение, даже камък – го опознаваш отвътре, съединявайки, възстановявайки нарушеното между нас единство. Това е поетически дар. Това е любов.
Лев Толстой