Цитати на тема "Плача" - страница 10
Аз съм уверен, че когато родителите не глезят своите деца, не харчат за тях много пари, те проявяват грижа. Детето може да капризничи, да плаче, да иска някаква играчка. Но ако се поддадеш и напълниш цялата му уста с бонбони и шоколадчета, това не е любов, а необмислена постъпка, защото от такава "грижа" ще го заболят стомаха и зъбите. Ще кажа повече – наистина децата чакат от нас ред и строгост, а не съдействие във всичко под вид на любов. Детските капризи – това е неосъзната проверка, изследване на границите на допустимото. И когато детето не чувства спирачки, на него му е извънредно трудно да се ориентира в своите постъпки.
Игор Фомин
Винаги трябва да благодарим на Бога. Каквото имаме, не го ценим, а загубвайки плачем. Не забравяйте да благодарите на Бога за всичко: за това, че сте се събудили, за това, че Той изпраща храна, за това, че виждате земната красота, за това, че сте проживели деня, за всичко добро, за Неговото дълготърпение, за изпращаните изпитания...
Гавриил (Огородников)
Ако целият ти живот е преминал гладко и безгрижно, плачи над самия себе си. Защото и Евангелието, и опитът на народа в един глас твърдят, че никой, без големи страдания и мъка, не е оставил каквото и да е велико и полезно дело, нито пък се е прославил на небесата. Ако ли пък целият твой живот е напоен с пот и сълзи за достигане на правдата и истината, радвай се и се весели, защото, наистина, голяма ще е твоята награда на небесата. Не се поддавай никога на безумната мисъл, че Бог те е оставил. Знае Бог точно колко можеш да понесеш и отмерва страданията и мъките за всекиго. "Както хората знаят – казва св. Нил Сорски, – каква тежест може да носи конят, каква магарето, каква камилата, и според това ги товарят – според техните сили; както грънчарят знае колко време трябва да държи грънците в огъня, та нито да се напукат, нито пък да останат недопечени – как Бог не ще да знае на коя душа, колко и какви изкушения да проводи, за да я подготви и направи способна за Небесното Царство.
Николай Велимирович
В светото Евангелие нееднократно се говори, че Спасителят е плакал, и нито веднъж не е споменато, че Той се е смял. Той е бил Лекар, от Който се нуждаят болните, а не здравите; Праведник, Който е дошъл да призове грешниците към покаяние, Пастир, Който се е явил на заблуденото стадо, Жизнодавец, Който е дал живот на мъртвите.
Имайки такава мисия и такова призвание, даже и обикновен съвестен човек не би могъл да се смее, а колко повече - милосърдният Син Божий. Има нещо, което дори и за Бог е непосилно - Бог не може да се смее, когато вижда човешката болка. В Своята непрестанна грижа за болните и страдащите, за грешните и заблудените, за погиващите и умиращите - Той не би могъл да се смее.
Николай Велимирович
Ето какво ще ви кажа последно: радвайте се и се веселете, че сте се удостоили с честа да бъдете православни християни, плачете и ридайте за нечестивите, безбожниците и еретиците, пребиваващи в тъмнината, в ръцете на дявола.
А ние самите, християните, какви сме: праведни или грешни? Ако сме праведни, то сме триблажени и щастливи. Ако сме грешни, дошло е времето да се покаем, да престанем да вършим зло и да започнем да правим добро, защото ни очаква ада. Кога да се покаем? Не утре и не другиден, а сега, защото не знаем, какво ни очаква утре.
Козма Етолийски
на Велики четвъртък: Днес, възлюбени, Господ наш Иисус Христос е бил предаден. Тази вечер иудеите го заловили и си отминали. Но не се предавайте на отчаяние, като слушате, че Иисус е бил предаден, или по-добре, предавайте се на отчаяние и плачете горчиво, но не за предадения Иисус, а за предателя Иуда, защото предаденият спасява вселената, а предателят погубва своята душа.
Йоан Златоуст
Настроението на Демокрит ми се нрави повече, и то не затова, че да се смееш е по-приятно, отколкото да плачеш, а защото в него има повече презрение и ни осъжда по-строго, отколкото другото; а мен ми се струва, че няма презрение, което не бихме заслужили. Милостта и състраданието са примесени с известно уважение към това, което ги предизвиква; а на онова, над което се присмиваме, не придаваме никаква цена.
Мишел дьо Монтен