Цитати на тема "Индивид" - страница 6
На този етап въпросът вече не е: как индивидът може да задоволи собствените си нужди, без да наранява другите, а по-скоро: как може да задоволи нуждите си, без да наранява себе си, без да възпроизвежда, чрез своите стремежи и удовлетворения, своята зависимост от експлоататор апарат, който, задоволявайки нуждите му, увековечава неговото робство?
Херберт Маркузе
Доколкото изкуството съхранява, с обещанието за щастие, спомена за неуспешната цел, то може да влезе като "регулаторна идея" в отчаяната борба за промяна на света. Срещу целия фетишизъм на производителните сили, срещу продължаващото поробване на индивидите от обективните условия (които остават тези на господството), изкуството представлява крайната цел на всички революции: свободата и щастието на индивида.
Херберт Маркузе
Свободата на предприемачеството от самото начало не беше като цяло благословия. Като свобода да работиш или да гладуваш, това означаваше труд, несигурност и страх за огромното мнозинство от населението. Ако индивидът вече не беше принуден да се доказва на пазара, като свободен икономически субект, изчезването на този вид свобода би било едно от най-големите постижения на цивилизацията.
Херберт Маркузе
Свободният избор на господари не премахва нито господарите, нито робите. Свободният избор сред голямо разнообразие от стоки и услуги не означава свобода, ако тези стоки и услуги поддържат социален контрол върху живот в труд и страх – тоест, ако поддържат отчуждение. А спонтанното възпроизвеждане на насложени потребности от индивида не установява автономия; това само свидетелства за ефикасността на контролите.
Херберт Маркузе
Волята е съвкупност от два различни аспекта или момента: първо, способността на индивида да се абстрахира от всяко конкретно състояние и, като го отрича, да се върне към абсолютната свобода на чистото его; второ, актът на индивида на свободно приемане на конкретно състояние, свободно утвърждаване на съществуването му като конкретно, ограничено его.
Херберт Маркузе
Във всяка либерална демокрация се е развило въображение за гражданство, в което проекцията в бъдещето е станала по-значима от тежестта на миналото. Това въображение беше превърнато в правни норми, а впоследствие дори проникна в държавната образователна система.[...] Страданието от миналото оправдава цената, която се иска от гражданите в настоящето. Героизмът на отминаващите времена обещава светло бъдеще за индивида, поне със сигурност за нацията. Националната идея се превърна, с помощта на историците, в оптимистична идеология по природа. От там по-специално идва успехът му.
Шломо Занд
Според това, което можем да наречем преднаучно гледище, поведението на човека е поне до известна степен негово постижение. Той е свободен да размишлява, да решава,да действа - може би и по оригинален начин, и трябва да му се отдава почит за успехите и да бъде обвиняван за неуспехите. Според научното гледище поведението на човека се определя от генетичното наследство, което може да се проследи назад по еволюционната история на вида, и от обстоятелствата на средата, на която индивидът е бил изложен.
Бъръс Фредерик Скинър