Цитати на тема "Стая" - страница 11
Трябваше да избера момента преди пристигането на децата ми, защото оттогава загубих възможността да умра. Острата миризма на изпечените им от слънцето коси, миризмата на пот по гърбовете им, когато се събуждат от кошмар, прашната миризма на ръцете им, когато излизат от класната стая, означаваше, че трябва да живея, да бъда заслепен от сянката на миглите им, преместени от снежинка, превзети от сълза по бузата им. Децата ми ми дадоха изключителната сила да духам на рана, за да изчезна болката, да разбирам думите непроизнесени, да притежавам универсалната истина, да бъда фея. Фея, поразена от начина, по който миришат.
Ким Тхуи
Не съм попила есенцията в класната стая. Не си водех четливи бележки и не танцувах цяла нощ. Мислех, че ще се омъжа за приятеля си и ще остарея и ще се разболея от него. Мислех, че ще запазя приятелите си и ще създадем различни, нови спомени. Нищо от това не се случи. Случиха се по-добри неща. Тогава защо съм толкова тъжна?
Лена Дънам
Искам да му кажа, че това е просто глупава кола, но парченца от мен са разпръснати из целия град; гробището, училището, стаята на Каси, мотела и стоенето от мивката в кухнята на майка ми. Отнема твърде много енергия, за да събера всички парченца, така че просто седя там и го гледам как се взривява.
Лори Халсе Андерсен
Толкова много писатели живеят целия си живот в стаи. Можете да бъдете твърде цивилизовани в средата, която имате около вас, твърде ориентирана към ангажименти за изказване и литературни фестивали и вечери. Това не ме интересува тези дни. Стигаш до момент, в който вече не ти пука. В този момент можете да започнете да пишете.
Лорънс Озбърн
Вратата отново се отваряше. Прорицателят не обича да се спира на това, което е видял влизайки в стаята: той казва, че може да бъде описана като жаба - с размерите на човек - но имаше оскъдна бяла коса около главата си. Беше заето около камионите, но не за дълго. Звукът от викове - слаб, сякаш идващ от голямо разстояние - но въпреки това, безкрайно ужасяващ, достигна до ухото.
М. Р. Джеймс
Мога да те уверя, Микел, че тази всекидневна, откъдето ти пиша, че съм живял с тях, господа, и където продължавам да намирам убежище, вече не е същата. Когато погледът ми е невъзможен за разпознаване и само през нощта той ми се появява в усамотението на стаята ми, както го живях напоследък; в сънищата отново чувствам онези диалози, които идват при мен счупени, преследвайки отминалите дни.
Льоренс Вилялонга
Нормално е да покажеш, че ти е скучно, – казваше тя. – Но никога не показвай, че те е страх. Те го усещат като акули и се нахвърлят. Гледай в края на масата – това удължава клепачите, – но никога не гледай надолу, от това вратът ти изглежда надиплен. Не стой изпъната – не си войник. Никога не раболепствай. Ако някой каже нещо обидно, попитай: "извинете?" – сякаш не си чула добре; в девет от десет случая няма да посмее да повтори. Никога не повишавай глас на сервитьор – това е вулгарно. Нека той да се склони към тебе – това им е работата. Не подръпвай ръкавиците и косите си. Винаги си придавай вид, сякаш имаш по-интересно занимание, но не показвай нетърпение. Когато се съмняваш в нещо, отиди в дамската стая, но без да бързаш. Грацията е спътница на безразличието. – Такива бяха нейните уроци. Въпреки отвращението ми към нея, трябва да си призная, че те ми свършиха много добра работа в живота.
Маргарет Атууд
В този свят царуват нищета и болка, а скуката дебне от всяко ъгълче онези, които са пощадени от тази участ. Навред господства порочността, а последната дума има глупостта. Съдбата е жестока, а хората – жалки. В така устроения свят човекът със собствена тежест е като светла, топла и весела стая на Коледа сред преспите и студа на декемврийската нощ.
Артур Шопенхауер
Идеалната формула за възпитание на деца я изведе Фьодор Михайлович Достоевски в романа си "Братя Карамазови". Той пише, че най-доброто възпитание е споменът, който човек носи от детството си. Моята задача е да направя всичко по силите си, за да дам колкото е възможно повече доброта, любов и истина на децата си, които да се пропият в съзнанието им, както и в много по-голяма степен в подсъзнанието им. Това, за което говоря в кухнята с жена ми, когато в съседната стая детето чете книга или играе, ще остане в паметта му. И може би от това по-късно ще бъдат изградени неговите мисли, чувства, отношението му към всичко, което се случва. Едно вече пораснало дете само няма да разбира откъде е в него това отношение, това поведение.
Игор Гагарин
Нека си представим: ето, прибираме се от храма, събличаме си палтата, преобуваме се. Влизаме в стаята и виждаме, че Господ Иисус Христос седи на масата. Някой от нас, виждайки Го жив, седнал така на масата, ще се осмели ли да отиде до телевизора, да го включи и да седне да гледа – когато там, в стаята, седи живият Христос? Или ще започнете да се карате със съседа, или да бърборите по телефона? Няма да го направите, нали? Но всъщност Христос – Той винаги може да бъде с нас и ние винаги можем да имаме общение с Него и винаги можем да бъдем близо до Него. Какво ни пречи? Пречи ни нашето неверие, неверие в казаното от Господ: "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света". И веднага щом всеки от нас се обърне към Него – Той вече е тук, близо, Той стои невидимо, Той невидимо присъства.
Дмитрий Смирнов
Млад мъж решил да се замонаши, затова отишъл при стария игумен, за да разговаря с него.
- Какво искаш, дете? - попитал седящият старец.
- Искам да стана монах.
- А способни ли си да приемеш тежестта на духовния живот?
"Разбира се че съм", отговорил младежът.
- Имам всичко, което ми е необходимо! Мога да работя по цял ден без да спирам, ям само зеленчуци и не пия нищо освен вода. Поемам удари без гняв, отивам там, където ми кажат и мога да прекарам дълго време в една стая, без да излизам.
Старият авва само се засмял и посочил към близката поляна, където бил вързан кон.
- Виждаш ли онзи кон?
И той яде зеленчуци, носи товари, работи по цял ден, ходи там, където му е казано, пие вода, не излиза от обора и понася ударите без гняв. Но без самосъзнание и любов към Бог, той е само обикновен кон.
Теофан Затворник