Цитати на тема "Кръв" - страница 11
Разбойникът пръв влязъл в Рая.
Защо Бог извършил това чудо?
Защо пръв не бил спасен някой велик праведник и
подвижник, а разбойник, който се разкаял?
За да не изпадаме никога в отчаяние, за да разберем
колко голяма е милостта на Бога.
Да знаем, че вратите на покаянието
са винаги отворени за нас.
Господ спасил разбойника и заради това,
никога да не съдим никого.
Разбойникът от дясно, чийто ръце били изцапани
до лактите с кръв, извършил всички възможни
престъпления, и който вече умирал, този разбойник
чрез покаяние стана син на Божията светлина
и пръв влязъл в Рая.
Трябва да знаем, че хората, които осъждаме с нашите зли и мръсни езици, може би ще се окажат първи в Рая, може би ще ги видим на онзи свят на същото място като покаялия се разбойник, и може би ще ги молим за прошка, милост и помощ.
Николай Велимирович
Усетих страха й, преди да чуя писъците й.
Кошмрът й запулсира в мен, изтръгвайки ме от съня ми, свързан с плаж и някакъв готин тип, който разтриваше плажно масло по кожата ми. Образите – нейните, а не моите – се натрапиха в съзнанието ми: пламъци и кръв, миризма на дим, смачкани ламарини на кола. Картините ме обсебиха, задушиха, докато някаква все още рационално мислеща част от ума ми се опитваше да ми припомни, че това не е е моят сън.
Ришел Мийд
Протоплазмата на мечтата е съставена от болката на раздялата. Мечтата продължава да живее, след като тялото бъде погребано. Ние вървим по улицата с хиляди крака и очи, с космати антени, улавящи най-леката следа и най-избледнелия спомен за миналото. В нашето безцелно движение насам-натам понякога спираме и, подобно на издължени лепкави растения, поглъщаме цели живите късове от миналото. Разтваряме се, податливи, меки и гъвкави, за да засмучем лакомо нощта и океаните кръв, удавили съня на нашата младост. Пием и пием с неутолима жажда. Никога повече не сме цялостни, живеем само на фрагменти и всичките ни части са разделени от прозрачно тънка мембрана...
Хенри Милър