Цитати на тема "Уважение" - страница 11
Първото, за което трябва да мислят мъжете, когато те сключват брак: на тях от Бога им се връчва крехко същество, на което те са казали: "Аз те обичам” – и тази любов трябва да бъде такава, че мъжът да е готов да пожертва всичко, целия свой живот, заради любовта към жената и от любов към своите деца. Мъжът се явява глава на семейството не затова, защото е мъж, а защото е образ на Христос и неговите жена и деца могат да видят в него този образ, т. е. образа на безграничната любов, на преданата любов, на самоотвержената любов, любов, която е готова на всичко, за да спаси, защити, нахрани, утеши, зарадва, възпитава своето семейство. Това трябва да помни всеки човек. Твърде лесно е за мъжа да мисли, че само защото е мъж, той има права върху своята жена, върху своята жена и върху своите деца. Това не е така. Ако той не е образ на Христос, то никой не му е задължен с никакво уважение, с никакъв страх, с никакво послушание.
Антоний Сурожски
Живеем в странно време.
- Ако човек не псува и не пуши - той бива презиран.
- Ако се учи добре, това означава,че е "зубар".
- Обикновено добре облеченото момиче, с дълга пола, затворено сако, не излагащо се на показ, предизвиква недоумение.
- А когато не разбирате кой стои пред вас, дали е момиче или момче - същество от третия пол - това се смята за нормално.
Предупреждавам момичетата: вие ще бъдете като изгнаници, не в истинския смисъл, а в духовния смисъл, но този кръст на последните времена трябва да се носи.
И го носят. Куражът им не си отива.
Няма нужда да проповядвате с думи, да хвърляте бисера, да убеждавате в нещо. Поведението е най-висшата форма на проповядване.
Когато видят, че не сте същите като всички, и твърдо поддържате правото си да бъдете достойни, скромни хора, рано или късно това ще предизвика уважение.
Евгений Соколов
Никой не би останал езичник, ако бяхме истински християни. Сега християните са по-многобройни от езичниците. Когато на други изкуства един човек може да научи сто младежи, тук, въпреки факта, че има много учители, и те са много повече от учениците, никой не се присъединява. Учащите гледат на добродетелите на своите наставници и ако видят, че ние също искаме това, което искат и те, тоест почести и власт, тогава как могат да изпитват уважение към християнството? Те виждат порочен живот, земни души, виждат, че ние сме също толкова пристрастени към парите, колкото и те, даже и повече, треперим пред смъртта също като тях, страхуваме се от бедността не по-малко от тях, роптаем като тях в болестите, еднакво обичаме властта и силата и измъчени от сребролюбие, се опитваме да се възползваме от благоприятна възможност. И така, защо биха повярвали! Заради знамения? Но тях вече ги няма. Заради праведния живот? Но той вече е погинал. Заради любовта? Но и следа от нея вече никъде не се вижда.
Йоан Златоуст
Възхищението прави хората слепи, то прави от възхищаващия се глупак. Повечето хора, ако веднъж изпаднат във възхищение, повече не излизат от него и по тази причина са глупави. Повечето хора по време на целия си живот са глупави само поради това, че се възхищават. Няма на какво да се възхищава човек, няма на какво, изобщо няма. Тъй на хората е изключително трудно да изпитват уважение и почитание, те се възхищават, това им излиза по-евтино. Възхищението е по-лесно от уважението и от почитанието, възхищението е качество на глупците. Само глупакът се възхищава, умният не се възхищава, той уважава, почита и разбира, така е. Само че към уважението, почитанието и разбирането спада и духът, а хората нямат дух, те пътуват бездуховно и фактически напълно лишени от дух (...) и напояват себе си и своята тъпота с възхищение. Състоянието на възхищение е състояние на слабост на духа, в това състояние на слабост на духа екзистират почти всички.
Томас Бернхард
Единственото, способно да обедни цялата наша планета, е планетарна космическа прогрма... Земята се превръща в космическа станция, и войната просто изчезва от дневния ред, дори мисълта за нея се превръща в безумие в контекста на изследователските центрове, космодрумите, възхитителното усещане, възникващо от съвместния труд с хората, които ти харесват и които изпитват дълбоко уважение към своите, определени по взаимно съгласие цели – цели, които ще донесат изгода на всички, който може да ги достигне. Щастието е страничния продукт на една осмислена дейност. Планетарната космическа станция предоставя на всички членове на своя екипаж възможност да действат осмислено. Собствениците на ранчо благоденстват, а човешкия добитък на пасбищата едрее и се готви за заколение... Светът е без начало и без край.
Уилям Бъроуз