Цитати на тема "Разговор" - страница 12
Караджата разгледа оръжието им (на заловените турски войници), а ние се приготвихме да колим. Както Караджата, така и всички ние изказахме мисъл, че те трябва да се умъртвят; само Хаджията не се съгласяваше и не позволяваше.
- Не е голям мурафет, казваше той, ако вземем да ги избием, но няма да ги свършим, пък и това не е кавалерско.
Ние измъчени, утрепани от лишения, преследвани и убивани от турците, искахме отмъщение, но щом Хаджията не даде, ние се стреснахме и го осъждахме в разговорите си: "Артък го прекалява" - шушнехме помежду си. Разбира се, че турците са били пратени от потерята да ни намерят и съобщят в турския стан. Когато след това почнахме да се бием, аз съм уверен, че и тия освободени от нас турци са стреляли против нас. И Караджата се подчини на решението на Хаджията, пусна турците да си идат, като наивно им поръчаше да не вземат участие в потерята против нас.
Хаджи Димитър
Нужна е преди всичко убеденост, че професионалният избор не е плод на прищявка, а вътрешно усещане за необходимост, отдаденост на литературата, най-вече неотклонното желание да направиш достояние на другите онова хубаво, което си прочел на един чужд език. След първоначалното лутане (исторически период, течение, представители, стил и др.) трябва да намериш себе си съобразно своя личен вкус. Един текст не бива в никакъв случай да ти бъде чужд, още по-зле, ако ти е противен. Трябва да усещаш себе си в автора и автора в себе си – инак тъй необходимото покриване на автора с преводача никога не би се получило. Последно (разбира се, за този разговор), но по мое мнение най-важното – безпределна преданост към българския език. Само той (и нищо друго!) е ковкият метал в ковачницата на преводача.
Кръстан Дянков
...Защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "Аууууу!" Как са наричали този тип млади хора в Германия на Гьоте?
Джак Керуак
Единственото, което съм записал от разговора си с Елиас Канети в Цюрих, е отговорът на въпроса ми: "Като какъв писател се изживявате – български или австрийски?" Той ми отговори така: "Макар че съм роден в България и България е много дълбоко в мене и всички сюжети и мотиви, които имам в творчеството си, са български, моите герои са виенчани. И аз съм не австрийски, а виенски писател. И диалектът, на който пиша, е виенски."
Венцеслав Константинов
Ако имаш духовна хармония, спокойствие, можеш да усетиш стойностите на човешките радости. Когато си близо до състоянието на звяр, който трябва да оцелява (нали това правим), е много трудно. Заслушайте се в разговора на двама възрастни хора за най-обикновени неща. Имаш чувството, че си лаят един на друг. Докато във Финландия старците сякаш чуруликат, тонът е толкова напевен. Едва ли си казват нещо по-различно или по-интересно. Просто тембърът им олицетворява различният тип живот.
Палми Ранчев