Цитати на тема "Сутрин" - страница 6
Започнах да се питам колко ли милиона души в този момент - независимо, че са богати, красиви, очарователни - са убедени, че са излишни, нещастни, защото са сами тази вечер, предишната вечер също са били сами, а може би ще бъдат сами и утре. Жени, които цял следобед са се гримирали и са си правили прически, за да отидат в някой бар, преструвайки се, че са там не за да си търсят компания, а само за да се уверят, че все още са привлекателни. Ала когато мъжете ги забележат и се опитат да завържат разговор с тях, те ги отблъскват с надменно изражение, защото изпитват комплекс за малоценност, страхуват се да не би мъжете да открият, че са самотни майки или че работят нещо безинтересно, или че не са в състояние да разговарят за политика, понеже са заети от сутрин до вечер, за да си изкарват прехраната, и нямат време да четат вестници."
Паулу Коелю
Мисля за теб през цялото време.
Мисля за теб сутрин, докато крача в студа.
Нарочно вървя бавно, за да мога да мисля за теб по-дълго време.
Мисля за теб вечер, когато ми липсваш на събиранията, където се напивам, за да мога да мисля за друго, а не за теб, но ефектът е обратен.
Мисля за теб, когато те виждам и когато не те виждам.
Ще ми се да правя нещо друго, а не да мисля за теб, но така и не успявам.
Ако знаеш някой номер за забравяне, кажи ми го.
Фредерик Бегбеде
Тайното изкуство да каниш щастие. Чудодейното лекарство на всички болести. Само за днес не се гневете. Не се притеснявайте и бъдете изпълнени с благодарност. Отдайте се на работата си. Бъдете добри към хората. Всяка сутрин и вечер обединявайте ръцете си в молитва. Молете се на тези думи в сърцето си и пейте тези думи с устата си.
Микао Усуи
Но селото беше пълно с вдовици на живи съпрузи, жените, които говореха за това го знаеха и Бонария Урай също го знаеше, така че когато излизаше всяка сутрин да вземе нов хляб от фурната, тя вървеше с високо вдигната глава и никога не спря да говори, прибирайки се вкъщи направо като рима на изпята октава.
Микела Мурджа
Той се научи да живее с истината. Не да я приема, а да живее с нея. Беше като да живееш със слон. Стаята му беше мъничка и всяка сутрин той трябваше да омръзва истината, само за да стигне до банята. За да стигне до гардероба, за да вземе чифт долни гащи, той трябваше да пълзи под истината, играейки на нея, нямаше да избере момента да седне на лицето му. През нощта, когато затваряше очи, той усещаше как се извисява над него.
Никол Краус