Цитати на тема "Син" - страница 12
Мълчанието на бащата диктува крехкостта на половата идентичност на сина...мъжката идентичност има нужда – поне на психологическо ниво – постоянно да бъде подкрепяна от друго мъжко присъствие, за да остане стабилна ... За да може синът да се разпознае в баща си, той трябва да присъства ... черната дупка, оставена от отсъствието на бащата, обикновено се запълва с негодувание, вина, идеализации и недоверие...
Ги Корно
След гражданските войни нито на събрание, нито в едиктите си наричал войниците "другари по оръжие", а само "войници" и не разрешавал на своите ил на доветените си синове с военна власт да ги наричат другояче: смятал, че това било по-ласкателно отколкото позволявала и военната организация, и мирното време, и достойнството, както неговото, така и на семейството му.
Октавиан Август
С наближаването на гарата все по-често срещахме изгорена, унищожена техника и много трупове. Наши трупове, на братя-славяни. Това е всичко, което е останало от Майкопската бригада. Бригадата, която духовете изгориха, разстреляха в новогодишната нощ на 95-та година. Боже, помогни ми да се измъкна... Разказват, че когато първи батальон превзел сградата на гарата и спрял да си почине, един от бойците се огледал наоколо и завил като вълк. И оттогава го избягват - бил полудял. Върви напред като омагьосан, от нищо не го е страх, нищо не го плаши. Във всяка част има такива отчаяни - и при нас, и при врага. Ех, Русия, какво правиш със синовете си?! Онова момче искаха да го пратят в болница, ама къде ти - не можем да извозим дори ранените. А той, макар и луд, но воюва. А на "континента" може и съвсем да откачи.
Вячеслав Миронов
Има още нещо, което искам да запомните. Забравете проклетите си тревоги за нашите флангове, но не чак толкова, че да скръстим ръце. Някакъв проклет тъпак на времето е казал, че фланговете трябва да се защитават и оттогава всички кучи синове са луднали да отбраняват фланговете си. Ние в Трета армия не искаме това. Фланговете са нещо, за което трябва да се тревожи врагът, а не ние.
Не искам да чувам думите: "Ние защитаваме позициите си." Ние нищо не защитаваме! Нека противниците правят това. Ние непрекъснато напредваме и не искам да хващаме нищо друго освен врага. Ще го хванем за носа и ще го сритаме отзад; ще го побъркваме през цялото време и ще преминем през него без никакви проблеми. ... Нашето мото е: "L'audace, l'audace, toujours l'audace!" Запомнете това, господа.
Джордж Патън
Гледам малко бодрост да дам, да кажа: "Бе, я се стегнете. Бе я махнете, това черно, сложете нещо свежичко. Вижте деня, усмихнете се. Така сме по-полезни на хораа около нас." Щото иначе: "Ох, чакай да ти кажа какъв проблем имаам, ох, ох, ох..." и започва едно... и внучето, и дъщерята, и сина... и така, и така, и така... Гледам да не съм съпричастна на това. Защото поставяйки се на друго място, забравяш своето собствено.
Латинка Петрова
...Един цар не трябва да пише, а само да подписва. Аз трябва да дам съвет на моя син да не пише никому писма. Ако е опасно да пишеш, за да кажеш нещо, дваж по-опасно е да пишеш, за да не кажеш нищо. Особено младите принцове трябва да се пазят да не пишат на жените. Тези жени имат тънката хитрост да пазят писъмцата и такива ми навлякоха хиляди неприятности.
Фердинанд Сакскобургготски
Не защото Бог ме е предпазил от смъртен грях се издигам към Него чрез упованието и любовта. О, чувствам, че дори ако бих имала на съвестта си всички престъпление, които могат да бъдат извършени, не бих изгубили нищо от упованието си. Бих отишла с разбито от разкаяние сърце да се хвърля в обятията на своя Спасител. Зная, че Той нежно обича блудния син. Чула съм думите му, казани на св. Мария Магдалина, на блудницата, на самарянката. Не, никой не би могъл да ме уплаши, защото знам, че мога да разчитам на Неговата любов и Милосърдие. Зная, че тези многобройни обиди за миг ще бъдат унищожени, като капка вода, хвърлена в пламтящата жарава.
Тереза от Лизио
Бащинска любов не изпитвал нито към родния си син Друз, чиито пороци ненавиждал, нито към осиновения Германик; понеже Друз водел лекомислен и разпуснат живот, дори и кончината му не го засегнала много и едва ли не веднага след погребението се върнал към обичайните си задължения, като забравил продължителния траур. Малко по-късно, когато троянските пратеници му изказали съболезнованията си, отговорил им шеговито, като че съвсем бил забравил скръбта си: "И аз скърбя за вас, нали и вие сте загубиил знаменития си съгражданин Хектор."
Тиберий
Жестокостта му станала още по-голяма и силна, след като го разярила вестта за смъртта на сина му Друз. ...Не пестил ни мъчения, ни смъртни наказания; дни наред бил дотолкова увлечен и завладян от това разследване, че когао по негова лична покана пристигнал в Рим един гост родосец, помислил, че е от хората за разследване и заповядал веднага да го подложат на мъчение; а след като разбрал грешката – и да го убият, за да не разправя за беззаконието.
Тиберий
Вероятно настъпват големи промени!”. Тодор Живков, със своя селски хумор, се смееше и казваше, че неговият дядо е живял до 105 години. Аз много мрачно гледах на тези негови закани и казвах на синовете си: "Обещавам ви приемственост на "априлската линия" чак до 2015-та година, когато Живков ще е още на власт!
Симеон Хаджикосев
Пловдив е границата, където се сблъскват прагматичният подреден и богат Запад и другият – мистичният, объркан, дълбок и хаотичен Ориент. Сблъсъкът на тези два океана ни ражда нас. Ние сме по средата – нито от едните, нито другите. От известно време по понятни причини напираме да се дръпнем към по-цивилизованата, по-рафинираната и печеливша култура на Запада. Опитваме се да забравим лекичко откъде сме. Не трябва – кръвта ни не е синя, тя е гъста, червена, прекрасна. Аз се опитвам да се върна към тази пищност, към орнамента, към изобилието и в цвета, и във формата, така характерни за Ориента.
Атанас Хранов