Цитати на тема "Скръб" - страница 12
Разделяне на душата от тялото
В голяма скръб и печал се намира душата, когато я влекат и я принуждават да върви насам и натам
(в различни посоки).
Демоните искат да я отведат със себе си в геената; ангелите желаят тя да стигне заедно с тях до
обителите на светлината.
В това време не са й от полза нито приятелите, нито братята, нито обичаните от нея, нито близките, нито познатите. За нищо счита тя и богатство, и имущество, а мисли само за това колко са греховете й и колко големи са те.
Душата кръжи тогава около тялото и му говори: "Прощавай! Взима ме смъртта и аз заминавам.” А тялото отговаря на душата: "Иди си с мир, мила душа!
Господ, Който ни сътвори, да ни избави от геената!”.
Ефрем Сирин
В трудностите ние християните разкриваме своята мощ. Любовта, състраданието и помощта са връзките на Христовото общество и в тези дни сме длъжни постоянно да разкриваме един на друг тези добродетели. Да не забравяме словата на нашия Спасител: "В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света" (Йн 16:33), и с тази Божия повеля спокойно да преминем през постния период. Нека се молим искрено за благополучието на нашия народ и цялото човечество. Нека постоянната молитва стори чудеса и в утрешния ден да бъдем по-здрави, както духовно така и физически.
Неофит
Един монах се разхождал през пустинята и срещнал друг монах. Поздравили се.
- От къде си?
- От това и това село.
- Е, как живеете там?
- При нас е ужасна суша. Изпаднахаме в голяма неволя и скръб.
- И направихте ли нещо? Помолихте ли се на Бога?
- Разбира се.
- Заваля ли?
- Не заваля.
- Изглежда - казал монахът, - че не сте се молили много усърдно. Хайде и ние двамата тук, на място, да отправим молитва към Бог да помогне за дъжд.
И наистина, веднага, на място, започнали да се молят. Веднага се появил един облак.
Той постепено ставал все по-голям, все по-черен и по-черен, все по-нисък и по-нисък и ето, паднал силен дъжд.
Какво се случило? Имало гореща молитва. Малко време се молили, но веднага заваляло. Защото е важна силата, а не количеството на молитвите.
Порфирий Кавсокаливит
Божиите съдби са тайна за нас; на всеки от нас Той е поставил предел на живота - и няма да го преминем, а вечността няма край!... За нас, вярващите християни, смъртта не е вечна разлъка, а временно отстраняване: "живеем ли, или умираме - (винаги) Господни сме"(Рим. 14:8), учи светият Апостол, и пред Бога всички сме живи, защото душата е безсмъртна и вечна. Това разсъждение да би бъде за утешение в скръбта за лишаването от майка ви. Вие и сега се намирате в молитвено общуване с нея - принасяйте молитви за упокоение на душата и, а в църковното богослужение я поменавайте, и правете добри дела на нуждаещите се, за нея от това има велика полза, а за вас е утешение.
Макарий Оптински
Колкото по-умерен живот живее човек, толкова по-спокоен става, защото не се тревожи за много дела – за прислугата и придобиването на вещи. Ако ние се привързваме към земното, то ставаме подвластни на породените от нея скърби и достигаме до ропот срещу Бога. По такъв начин, желанието за "многото придобивки" ни създава душевни вълнения, и ние блуждаем в тъмнината на греховния живот, не познавайки сами себе си.
Антоний Велики
Скърбите, допускани от Бога и отстъплението на езическите народи от християнството заради тяхното езичество, са предсказани от Писанието.
Угодно е Богу ние да живеем в тези времена, затова трябва да се смирим под крепката Божия десница и да смиреномъдърстваме, подражавайки на смиреномъдрието на тримата отроци, чието религиозно положение е много сходно с положението на днешните вярващи.
("Письма к монашествующим")
Игнатий Брянчанинов
Покаянието е подновяване на кръщението. Покаянието е завет с Бога за изправяне на живота си. Каещият се е купувач на смирение. Покаянието е постоянно отхвърляне на телесното утешение. Покаянието е мисъл на самоосъждане и грижа за себе си, свободна от външни грижи. Покаянието е дъщеря на надеждата и отричане от отчаянието. Онзи, който се кае, е затворник с надежда за помилване. Покаянието е примирение с Бога чрез извършването на добри дела, противни на греховете. Покаянието е очистване на съвестта. Покаянието е доброволно търпение на всички скърби... Покаянието е силно стесняване на стомаха, дълбоко нараняване на душата...
Йоан Лествичник
Молитвата изпросва от Божествената благост прошка на прегрешенията, извършени приживе от починалите поради човешка немощ. Освен това тя може да измоли и вселяването на починалите в задгробната страна на живите – място, от което са отстранени всяка скръб, печал и въздишки. Божественото могъщество по Своята благост е презряло нечистотата, намерила се в починалите поради немощта човешка.
Йоан Дамаскин
27 януари е ден на скръб, но и ден на памет. Милионите невинни жертви на Холокоста всеки ден ни напомнят, че антисемитизмът, ксенофобията, расизмът и всички форми на език на омразата нямат място в нашето толерантно общество. Животът е висша ценност - това ни казват 48 000 български евреи, спасени от ръцете на нацистката машина на смъртта. Вярвам, че и днес пазим характера, направил възможен този подвиг на българския народ, православната ни църква и народните представители, водени от Димитър Пешев.Светла да е паметта на погубените!
Бойко Борисов
Книгата ми – това са моите изложби през годините. "Лица” са събрани по време на пътуванията ми извън България. Те са от моментите, в които съм искал не просто да докажа, че съм бил пред Айфеловата кула в Париж или на Тауър бридж в Лондон. Хората там имат същите проблеми, които имам аз, ежедневни радости или скърби. Хубаво е да ги носим със себе си. И да ги показваме, когато можем. Така обединих един мой репортаж от Ирак, след това от Ню Йорк и от европейски столици. Вторият цикъл е "Съдби”, в него е животът на децата, лишени от родителска подкрепа, и възрастните хора, които са сами. Последният цикъл е "Нрави”, това са нравите ни български... В българския бит има още много неща, които ще ги има и при това доста дълго време. Но вярвам, че тези нрави постепенно ще започнат да отмират. Пример са селските събори – важно събитие за местната общност с традиционна програма, веселба, кебапчета и бира. Но пък в България започнаха да изчезват селата.
Росен Коларов
Бащинска любов не изпитвал нито към родния си син Друз, чиито пороци ненавиждал, нито към осиновения Германик; понеже Друз водел лекомислен и разпуснат живот, дори и кончината му не го засегнала много и едва ли не веднага след погребението се върнал към обичайните си задължения, като забравил продължителния траур. Малко по-късно, когато троянските пратеници му изказали съболезнованията си, отговорил им шеговито, като че съвсем бил забравил скръбта си: "И аз скърбя за вас, нали и вие сте загубиил знаменития си съгражданин Хектор."
Тиберий
Какво знаем ние за мъката на другите? Нищо. За щастието на другите? Още по-малко. Ние се стремим да забравим дори собствената си мъка и нашата памет послушно отслабва за скръб и нещастия. Умението да живееш е умение да забравяш – и никой не знае това по-добре от колимчаните, от затворниците.
Варлам Шаламов