Цитати на тема "Скръб" - страница 11
Разбира се, ваше право е да се отдръпнете от общуване, което е тежко за вас. Но е важно в такава ситуация да запазите сърцето си от обида и желание за отмъщение. Помолете се за тези, които са ви наранили и не говорете лошо за тях. И помнете, че спасението и самопознанието е невъзможно без скърби.
Разликата между християнското смирение и загубата на човешко достойнство се състои в това, че християнското смирение е съзнанието за собствените грехове и умението да видждаш добрите качества в човека насреща. Докато загубата на достойнство се придружава от чувства на завист, омраза, недобронамереност, лъжа, лицемерие... Важно е да помним, че в духовно отношение, не друг, а единствено ние сами можем да унизим себе си. Докато грубостта, равнодушието, насмешката, оскърбленията на някой друг към нас – това е бумеранг, който рано или късно се връща към този, който го е хвърлил.
Рафаил Карелин
Ако някой ви попита защо се молите на бездушни икони и каква ви е ползата от тях - кажете му, че от нашите икони получаваме несравнимо повече полза, отколкото от най-добрия и благодетелен човек; кажете му, че от иконите винаги приижда благодатна сила и помощ за душата, която ви предпазва от грехове, скърби и болести, особено от иконите на Спасителя и Божията Майка; че един сърдечен поглед, отправен с вяра към тях като към живи, които се намират близо до нас, спасява от люти скърби, страсти и душевен мрак, че ако докосването до дрехата на Спасителя и кърпите на апостолите правело болните здрави, то колко повече ликовете на Спасителя и Божията Майка са силни да изцерят вярващите от всякаква скръб, заради вярата в Господа и Божията Майка.
Йоан Кронщадски
Вярата в Христа е не само това, да пренебрегваш удоволствията в живота, но и това, щото търпеливо и благодушно да понасяш всяко изкушение, печал, скръб и неприятни преживявания, докато благоволи Бог да погледне на теб. Подражавайки на Давида, който казва: " Твърдо се уповах на Господа, и Той се наклони към мен и чу моите вопли” ( Пс. 39:1), т.е. като търпях скърби, аз се уповавах на Господа, че ще ми помогне; затова Господ, виждайки, че аз не се поколебах да чакам помощ от Него, погледна към мен и ми яви Своята милост.
Симеон Нови Богослов
Много често се случва да ни очернят, да ни унижат, да ни презират или да ни причинят зло, напълно незаслужено, ако гледаме от светска гледна точка. Но Бог допуска всичко това, като въздаяние за нашите стари грехове, за да може ние прощавайки на другите, да получим прошка и от Бога за всички несправедливости и грехове, които някога сме извършили към хората. Затова ние трябва да се радваме, а не да тъжим при подобни скърби, но всъщност малодушничим и се огорчаваме без мярка. Прости нас, Господи! Мисля, че ние трябва да прощаваме на ближните ни, не само, за да се простят нашите грехове, но и с пълното съзнание, че тези хора правят зло не по своя воля, но съблазнявани от демоните - те не знаят, какво правят (Йоан 23:24).
Илий Ноздрин
Човек, който знае, че се намира под защитата на родната си майка, се радва, защото никой друг няма да го разбере, да го изслуша, да му съчувства и да му помогне така, както родната му майка.
Ние християните имаме родна Майка - Преблагословената Дева Мария, пред Която всяко християнско сърце е готово да се разкрие с радост, с пълно доверие и със светла надежда.
Тя е била и ще остане за вечни времена Майка на всеки човек и на цялото човечество. Тя познава грижите и тревогите на земните майки. На Нея са й близки нашите нужди и скърби, болести и трудности, с които е обременен всеки един от нас.
В миговете, в които християнското сърце намира прибежище под светия покров на Божията Майка, когато намира надежда и утешение, ни се иска непрестанно да възклицаваме на Нея:
Преславна Приснодево, Майко на Христа Бога, принеси нашата молитва пред Твоя Син и наш Бог, за да спаси чрез Тебе нашите души.
Владимир Сабодан
Защо с нас често се случват неприятности, скърби, нещастия, разочарования?
Всичко това се случва с нас, защото не постъпваме по Божията воля, а вършим своята воля. Не се съветваме, не питаме Господа, какво да правим, как трябва да постъпим. Например, замислили сме да продадем или да купим къща, или да тръгнем на дълъг път, или да се оженим. Трябва ли да направим това или не трябва, не питаме Господа, а действаме по своему, както сме замислили, така и правим. И какво се получава в последствие - едно разочарование, разкаяние за своите необмислени постъпки. А Господ обезателно ще открие Своята воля на този, който Му е отдал цялото си сърце. Такъв човек се моли на Господа и Той му открива как да постъпи, и ако постъпи по Божията воля, то с него няма да случи никаква беда, никакво разочарование.
Алипий (Воронов)