Цитати на тема "Бедност" - страница 12
Вечното стълкновение между континенти, етноси, бедност и богатство не може да бъде решено нито от война, нито от религия, нито от идеология. Кажете ми: кой проблем на човечеството е решен от една религия, да речем – оставете идеологията: болестите, несправедливостта, жестокостта, омразата...?
Андрей Пантев
Бог е дал на всеки един човек свободна воля да избира. Няма нито един човек на света, пред когото да не са били открити два пътя - пътят на спасението и пътят на погибелта. В това се и състои човешката свобода. Богатството може да спаси богатия, но може и да го погуби; бедността може да спаси бедняка, но може и да го погуби; и образоваността може да спаси образования - или да го погуби; здравия може да го спаси здравето, но може и да го погуби; болестта може да спаси болния - или да го погуби. Всичко зависи от избора на човека. Христос дойде, за да вразуми човеците, а не да ги принуждава.
Николай Велимирович
Ако Бог не иска да допусне нещо, то никога няма да се случи. Ние мислим, че можем да избегнем нещо лошо, ако чукаме на дърво и изричаме някакви думички... А всъщност, това само разголва нашето безсилие, маловерие и духовна бедност! Предпочитаме да вярваме в случайността, а не в Божия промисъл, в съдбата, а не във Вседържителя Бога, в чиито ръце е както благополучието, така и неблагополучието не само на отделния човек, но и на целия свят.
Илий Ноздрин
При всичките Ви скърби, болести, бедност, притеснение, недоумение и всякакви неприятности по-добре е да не разсъждавате толкова за тях и да не разговаряте със себе си, а с молитва, макар и кратка, по-често да се обръщате към Бога и Неговата Пречиста Майка. Чрез това и горчивият дух на унинието ще избяга и сърцето Ви ще се изпълни с упование на Бога и с радост.
Нектарий Оптински
Нищо не съблазнява и смущава народа толкова много, колкото това, че богатите, живеещи нечестиво, се наслаждават на велико благоденствие, а праведниците, живеещи добродетелно, изпадат в крайна бедност и търпят множество други бедствия, много по-тежки от бедността. Но тази притча (за богаташа и Лазар) може да даде лекарство, вразумявайки богатите и утешавайки бедните, научавайки първите да не се превъзнасят и утешавайки бедните в сегашните бедствия...
Йоан Златоуст
Никой не би останал езичник, ако бяхме истински християни. Сега християните са по-многобройни от езичниците. Когато на други изкуства един човек може да научи сто младежи, тук, въпреки факта, че има много учители, и те са много повече от учениците, никой не се присъединява. Учащите гледат на добродетелите на своите наставници и ако видят, че ние също искаме това, което искат и те, тоест почести и власт, тогава как могат да изпитват уважение към християнството? Те виждат порочен живот, земни души, виждат, че ние сме също толкова пристрастени към парите, колкото и те, даже и повече, треперим пред смъртта също като тях, страхуваме се от бедността не по-малко от тях, роптаем като тях в болестите, еднакво обичаме властта и силата и измъчени от сребролюбие, се опитваме да се възползваме от благоприятна възможност. И така, защо биха повярвали! Заради знамения? Но тях вече ги няма. Заради праведния живот? Но той вече е погинал. Заради любовта? Но и следа от нея вече никъде не се вижда.
Йоан Златоуст
