Цитати на тема "Поет" - страница 12
Здравият брак се основава върху отговорности, върху задължения, а не само върху чувство на любов. Чувството – това е награда. За да се събудиш сутрин с чувство на любов, то ти трябва да го заслужиш поне предната вечер. Тези бракове, в които съпрузите се осланят само на своите чувства, са обречени на разпад. Чувството на любов, като всяко чувство, е изменчиво, и ако съпрузите се събират и развеждат всеки път, когато ги завладее ново чувство, то ние не бихме имали нито семейства, нито държава, нито общество, а ще бъдем съвкупност от егоистични и при това много нещастни самостоятелно съществуващи живи организми, при това непригодни за никаква сериозна работа. Някой добре е казал, че както и всичко останало, за което си струва да се борим, бракът изисква ежедневна работа и изпълнение на поетите от всеки задължения! Тогава с времето ще расте и чувството на любов.
Михаил Немнонов
Само добрият актьор изпълнява добре всяка роля, която поетът му възложи, както и добрият мъж трябва да изпълни всичко, което съдбата му стовари. И тя, както и поетът понякога възлагат водеща роля, а понякога само поддържаща; понякога на владетел, а понякога на бедняк. Не бъди, следователно, поддържащ актьор, мечтаещ за водеща роля.
Бион
Аз вярвам, че всеки английски поет трябва да прочете класиците на английската литература и овладее граматическите правила, преди да започне да се опитва да ги изопачава или нарушава, преди да тръгне да пътува в чужбина, за да преживее ужасите на мизерните страсти, а - ако има късмет - и да познае любовта на една добра жена.
Робърт Грейвс
През последните години, след едно дълго откъсване на поетите и писателите ни от нашата действителност и хабене на ценни творчески сили в едно безплодно визионерство, погледите биват насочени отново към нея. Това е разбира се отрадно явление, ала за жалост към родната действителност се пристъпва с един твърде повърхностен интерес, вижда се само външното: дудуците, гайдите, харманите - без да може някой да нирне и в съкровищниците на българската душа. Този чисто предметен интерес не ще доведе до нищо ценно. Ще имаме само възпроизвеждания на онова, което всеки вижда в нашата действителност, най-много един лирично обагрен реализъм, но не и творчество с откровения за българската душа, каквото е творчеството на големите руски писатели, с откровения за руската душа. А защо това е тъй - защото новите пионери на родната литература виждат само външното, без да имат оглъбено отношение към нашия живот, както имаха руските писатели към руския?
Константин Гълъбов
Пръв Питагор нарекъл любовта към мъдростта "философия", а себе си "философ"... По-рано философията била наричана "софия" - мъдрост, а онзи, който се занимавал с нея - мъдрец, сякаш е достигнал най-висшата изтънченост на духа. А философ е този, който се стреми към мъдростта. Самите мъдреци били наричани "софисти". Но не само те, ала и поетите били именувани "мъдреци"...
Диоген Лаертски
Първите ми произведения са стихотворения, първото, казваше се "Стъпките”, беше публикувано в пловдивски вестник. Само че редакторът – той не беше поет, а журналист, пишеше и проза, и публицистика, доста ми беше променил произведението – вероятно да го направи по-идеологически правилно, по-ясно. Минавах малко за неясен тогава.
Йордан Костурков
Всяко престъпленеи се считало за углавно, дори и най-обикновените думи. Един поет бил осъден загдето в една трагикомедия се осмелил да отправи хули към Агамемнон; обвинен бил и един историк, загдето нарекъл Брут и Касий "последните римляни". Авторите били веднага наказвани, а съчиненията им – унищожавани, макар че преди няколко години били четени в присъствието на Август при всеобщо одобрение.
Тиберий