Цитати на тема "Дърво" - страница 6
Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или стена, която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Нещо, до което ръката ни се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, които си посадил, ще те видят в тях.
Рей Бредбъри
Когато последните дни на живота ти настъпят кое ще искаш най-много? Ще прегърнеш ли университетската си диплома, поставена в рамка от орехово дърво? Ще помолиш ли да те занесат в гаража, за да седнеш в колата си? Ще намериш ли утеха в препрочитането на финансовото ти положение? Разбира се, че не. Това, което ще има най-голямо значение тогава ще са хората. А ако взаимоотношенията с хората ще имат най-голямо значение тогава, не трябва да имат най-голямо значение и сега?
Макс Лукадо
Всяко дърво, или всяко перде може да се изправи пред тв камера и да започне да реве, въобразявайки се, че е певец или шоумен. Трябва да има някакво сито. А сега чалга има навсякъде - и в политиката, и в литературата. Каква е тая поезия, дето се пише... Може ли да се редуват птиче с кокиче, момиче с добиче!
Юлиан Вучков
Тоалетната може не само да се промива с гореща вода и да загрява седалката, но и да пуска музика и да възпроизвежда цяла гама от звукови ефекти: шум на морето, шум на дъжд, плисък на вода с различна сила и налягане, птичи песни, вятър в короните на дърветата, буря на брега, освен това той предложи пълна колекция от концерти за цигулка на Моцарт.
Марион Пошман
Четиристотин годишни дървета, които черпят живост от земята като дим от сърцето на Бог, идваме, без да знаем, че ще заглушите нашето малко желание да бъдем големи; идваме, без да знаем, че цялата работа е толкова много заетост на ума; цялото притеснение, толкова много заетост на сърцето. Докато слънцето затопля всичко наблизо, да бъдем затопляме всичко неподвижно и страхотните спокойни неща, които ни надживяват, ни карат да се напукаме като лаврови листа, освобождавайки аромат, който винаги е бил.
Марк Непо
Тя стоеше до мен години наред, или беше момент? Аз не мога да си спомня. Може би я обичах, може би не. Имаше къща, а после нямаше къща. Имаше дървета, но не останаха. Когато никой не помни, какво има? Ти, чиито мигове са изчезнали, който се носиш като дим в отвъдното, кажи ми нещо, кажи ми каквото и да било.
Марк Странд
