Цитати на тема "Битка" - страница 13
"Да бъде победен ракът, тази ужасна болест. Усещам, че това е възможно и моментът наближава. Вече десет години се опитвам да дам моя скромен принос в тази битка. Знам за какво става дума. Това е болка, която съм изпитал и аз, защото баща ми почина от рак." (Отговор на въпроса каква е неговата мечта)
Алесандро Дел Пиеро
Толкова много битки се провеждат в една война или в цивилния живот, а нищо не се печели от победата. Всяка битка, която водим, трябва да има резултат за нас, иначе няма да се бием ... Няма кой знае каква полза в това човек просто да бъде прав. Да бъдеш прав по някой маловажен въпрос не е важно.
Джордж Патън
Главната цел на генерала и щабните офицери е да се уверят, че войската има всичко, което й е необходимо, навреме. В битка войниците стават темпераментни и искат неща, от които всъщност нямат нужда. Когато обаче е възможно, техните молби, колкото и нелепи да изглеждат, трябва да бъдат удовлетворени.
Джордж Патън
Военният опит е доказал, че церемониите като например формалните караули и зарята много допринасят, а в някои случаи са и много важни за подготовката на хората за сражение и им показват перфектната дисциплина, добрият външен вид и желанието, без които никоя битка не може да бъде спечелена.
Джордж Патън
Аз имам врагове и искам те да си останат такива. Те никога не могат да бъдат лоялни приятели никому и в нищо. Аз насочвам ударите си срещу тях при всеки удобен случай. По-добре е да изгубиш битка заедно с верен приятел, отколкото да я спечелиш с враг. Човек не губи битката, щом се бори заедно с верни приятели, защото заедно могат отново да се борят за същите неща. Това е причината, поради която аз никога не съм обичал политиката и политиците. Те винаги си сменят позицията – разменят си лоши партньори в политиката си.
Джордж Патън
Когато се събудих сутринта в 3 часа на 8 ноември 1944 г. валеше много силен дъжд. Опитах се да заспя, но не можах, затова станах и започнах да чета книгата на Ромел "Атаки на пехотата". Случайно попаднах на главата, в която описваше една битка в дъжд през 1914 г. Беше много полезно, защото почувствах, че ако германците са могли да го направят, аз също мога да го направя, затова си легнах отново и бях събуден в 5.15 от артилерийска подготовка.
Джордж Патън
Няма съмнение, че генерал Патън, въпреки многобройните му противници, е човек, когото на спортен жаргон наричаме "избранник". Когато се провежда игра или битка и когато нещата са сякаш неопределими, човекът, на когото разчитате, е вашият "избранник". Със сигурност може да се каже, че Джордж С. Патън е "избранникът" на съюзниците във Втората световна война и може би един от най-великите в историята на военното дело.
Джордж Стайнбренър
Всички тези действия имат едно общо, макар и може би малко смътно, "означаемо" – традиционният за българската литература корпус на агоналното. Битките са загубили своята историко-съзидателна насоченост, те са съсредоточени върху псевдоценностни обекти и поради това са жалки, комични.
Валери Стефанов (професор)
"Психологическата обстановка в казармата беше ужасна. Само 5-6 човека около мен знаеха да четат и пишат. С родителите почнахме да търсим начини да съкратя войниклъка. Тогава ме "преведоха" в София във Военна академия. Лекарите ме сбъркаха да им превеждам френски списания. След това ми оформиха една "диагноза", с която успях да съкратя войниклъка." - споделя пред в. "Труд" компроматите, които могат да се извадят за него с влизането му в битката за евродепутати през май 2007.
Константин Тренчев
Ужасно нещо е лагерът, нито един човек на този свят не трябва да знае какво е това. Лагерният опит е изцяло отрицателен, до последната минута. Човек става само по-лош. Другояче не може и да бъде. В лагера има много неща, които човек никога не бива да вижда. Но да се види дъното на живота – това не е най-страшното. Най-страшното е, когато човек започне постоянно да усеща това дъно в собствения си живот, когато моралните му критерии се заимстват от лагерния опит, когато моралът на апашите започва да придобива валидност и в свободния му живот. Когато човешкият ум започва не само да оправдава тези лагерни чувства, но и да им служи. Познавам много интелигентни хора – а и не само интелигентни, – които бяха възприели за тайни граници в живота си именно апашките критерии. В битката на тези хора с лагера бе победил лагерът.
Варлам Шаламов
В една битка маршал Дьо Брьой се излагал ненужно на опасност и не искал да се отдалечи от полесражението. Приятелите му напразно се опитвали да го убедят. Най-поле един от тях – господин Дьо Жокур – се приближил и му пошушнал: "Господин маршал, ако ви убият, командването ще бъде поето от господин Дьо Рут." А това бил най-глупавият от генерал-лейтенантите. Поразен от опасността, надвиснала над армията, Брьой се оттеглил.
Никола дьо Шамфор