Цитати на тема "Поглед" - страница 13
Жената там се ползува с голямо уважение. Отношенията на мъжете към жените представляват някакъв си печален остатък от рицарските отношения към нежната, беззащитна жена. Но сегашната американка счита, че има неотемлимо право на непременно уважение от страна на всякой мъж; тя вече не се старае с нежност, с женственост да заслужва при всякой даден случай действителното уважение на мъжа, а реализира даже намръщено своето право на уважение. Опитай се да не отстъпиш веднага място във вагон, в параход, в трамвай, в омнибус на някоя американка, тя е готова да те стрелне с очи и даже да изръмжи нещо под носа си. Е, друго нещо е европейката! При такъв един случай, колкото ти и да си недогадлив и нелюбезен, тя само като те погледне с този ясен, сдържано-умиляющ и нежно-укоряющ поглед, не място да й отстъпиш, ами и на ръце да я носиш.
Алеко Константинов
Ако някой ви попита защо се молите на бездушни икони и каква ви е ползата от тях - кажете му, че от нашите икони получаваме несравнимо повече полза, отколкото от най-добрия и благодетелен човек; кажете му, че от иконите винаги приижда благодатна сила и помощ за душата, която ви предпазва от грехове, скърби и болести, особено от иконите на Спасителя и Божията Майка; че един сърдечен поглед, отправен с вяра към тях като към живи, които се намират близо до нас, спасява от люти скърби, страсти и душевен мрак, че ако докосването до дрехата на Спасителя и кърпите на апостолите правело болните здрави, то колко повече ликовете на Спасителя и Божията Майка са силни да изцерят вярващите от всякаква скръб, заради вярата в Господа и Божията Майка.
Йоан Кронщадски
През последните години, след едно дълго откъсване на поетите и писателите ни от нашата действителност и хабене на ценни творчески сили в едно безплодно визионерство, погледите биват насочени отново към нея. Това е разбира се отрадно явление, ала за жалост към родната действителност се пристъпва с един твърде повърхностен интерес, вижда се само външното: дудуците, гайдите, харманите - без да може някой да нирне и в съкровищниците на българската душа. Този чисто предметен интерес не ще доведе до нищо ценно. Ще имаме само възпроизвеждания на онова, което всеки вижда в нашата действителност, най-много един лирично обагрен реализъм, но не и творчество с откровения за българската душа, каквото е творчеството на големите руски писатели, с откровения за руската душа. А защо това е тъй - защото новите пионери на родната литература виждат само външното, без да имат оглъбено отношение към нашия живот, както имаха руските писатели към руския?
Константин Гълъбов
Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ. Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти ? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.
Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре – музика! И пак този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той нямаше нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена...
Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? – Идеали? – Суета, вятър!...
Алеко Константинов
М... казваше, че мъдрият и проницателен човек, способен да види обществото такова, каквото е, би намерил навсякъде повод за горчивина. Затова той непременно трябва да обърне поглед към забавната страна не нещата, да разглежда хората като кукли на конци, а обществото като сцена, по която те подскачат. От този момент нататък всичко се променя: духът на различните съсловия, тщеславието им с неговите нюанси в зависимост от отделните индивиди, мошеничествата и пр., всичко става повод за развлечение и човек запазва здравето си.
Никола дьо Шамфор