Цитати на тема "Момче" - страница 13
Момчета! Не се заблуждавайте от миловидното лице на момичето, което сте харесали, а по-скоро погледнете отношението и към собствената и майка. Щом видите, че дъщерята е услужлива, внимателна, почтителна към родителя си, пред вас може да е избранницата на небето! Но ако забележите небрежност, недоволство в тона, наглост и дори грубост в отношението си към майка си, бягайте от тази къща.
Артемий Владимиров
Живеем в странно време.
- Ако човек не псува и не пуши - той бива презиран.
- Ако се учи добре, това означава,че е "зубар".
- Обикновено добре облеченото момиче, с дълга пола, затворено сако, не излагащо се на показ, предизвиква недоумение.
- А когато не разбирате кой стои пред вас, дали е момиче или момче - същество от третия пол - това се смята за нормално.
Предупреждавам момичетата: вие ще бъдете като изгнаници, не в истинския смисъл, а в духовния смисъл, но този кръст на последните времена трябва да се носи.
И го носят. Куражът им не си отива.
Няма нужда да проповядвате с думи, да хвърляте бисера, да убеждавате в нещо. Поведението е най-висшата форма на проповядване.
Когато видят, че не сте същите като всички, и твърдо поддържате правото си да бъдете достойни, скромни хора, рано или късно това ще предизвика уважение.
Евгений Соколов
Ние където можехме да се осерем, се осрахме... Вижте, аз не знам защо така ме нападат. Накрая обаче като кажа край и ще видим как ще се оправят. Скоро разговарях със собствениците на Миньор (Перник) и ги питах колко пари дават на тези футболисти, за да играят и да се представят по този начин. Оказа се, че в Миньор футболистите получават четири пъти по-малко, отколкото взимат нашите играчи. Направете си сметка. Вижте ги само как играят тези момчета, а вижте ни нас.
Тодор Батков
Брей, да му се не види, момче, та всеки град си има своя вещица. Всеки град крие по някой старогръцки жрец езичник, по някой римски почитател на малки богове, които тичат по пътищата, крият се по канавките, свират се из пещери, за да избягат от християните! И в най-малкото селце, момче, във всяка затънтена ферма се крият стари религии.
Рей Бредбъри
Щом се бяхме обърнали и спуснали по течението на водата, край брега на родината ни, и избирахме място за излизане, в чама ни отново се изгърмя. Тоя път изгърмял гъркът, притежателят на чама (каика - бел.цит.) с едно пищовче, което му бил дал Христо Шипченчето. И това стана тогава, когато трябвало най-много да се мълчи и не вдига никакъв шум. Турският караул сигурно е чул тоя гърмеж. Караджата искаше да го хвърли в Дунава, защото гръмването от страна на гърка смяташе за предателство, но Хаджията не даде.
- Не трябва да захващаме от грък, каза той, па макар и да е виновен, което не ми се ще да вярвам.
Нещастният грък се извиняваше някак, но докато да отсъди Хаджията участта му, момчетата му бяха добре наложили гърба.
- Стига му боят - допълни Хаджията, и въпросът се счете за окончателно решен.
Хаджи Димитър
Не мога да определя сега колко време трая сражението, когато неприятелят се доближи на стотина крачки до нас, оставаше му да простре ръка и да ни хване. Ние всички стреляхме без почивка. Турците също. Още един-два залпа и три четвърти от нашите момчета бяха избити. Тогава едно отделение войници удари на юруш и нападна първо онова място, където се намираше войводата. Хаджията с револвер в ръка се защитава, но падна убит.
Хаджи Димитър
Мислех си, че поезията ме е напуснала завинаги, затова бях изненадан, направо ошашавен, когато внезапно посегнах към химикалката и думите ми започнаха сами да се изписват. Това стана след второто ми посещение на лобното място и гроба на моя прадядо Леонид войвода. Бил е комита в Гевгелийско, Вардарска Македония. Загива героично, след като се сражава цял ден до последния си патрон с обградилия го отвсякъде многоброен аскер и башибозук и накрая, за да не попадне жив в ръцете на турците, се самоубива с куршум в гърлото. Бил е само на 27 години, но вече истински мъж. Оставил е две невръстни момчета и жена.
Румен Леонидов
С наближаването на гарата все по-често срещахме изгорена, унищожена техника и много трупове. Наши трупове, на братя-славяни. Това е всичко, което е останало от Майкопската бригада. Бригадата, която духовете изгориха, разстреляха в новогодишната нощ на 95-та година. Боже, помогни ми да се измъкна... Разказват, че когато първи батальон превзел сградата на гарата и спрял да си почине, един от бойците се огледал наоколо и завил като вълк. И оттогава го избягват - бил полудял. Върви напред като омагьосан, от нищо не го е страх, нищо не го плаши. Във всяка част има такива отчаяни - и при нас, и при врага. Ех, Русия, какво правиш със синовете си?! Онова момче искаха да го пратят в болница, ама къде ти - не можем да извозим дори ранените. А той, макар и луд, но воюва. А на "континента" може и съвсем да откачи.
Вячеслав Миронов
