Цитати на тема "Пазар" - страница 14
Не е нито стеснителност, нито скромност, аз съм реалист. В България е национален спорт да плюем и е наша лоша черта. Част от проблемите ни идват от завистта, която има у българина. Това ме разочарова. Винаги съм смятал българина за разумен, състрадателен човек, трудолюбив и продължавам да вярвам в това. В последно време малко се съмнявам в трудолюбието му. Защото работа на пазара има, но той стои. Ще е без заплата, без средства, защото няма да отиде да работи за едни 2000 лв. примерно. Защо бе, нали се оплакваш? Отиди, работи. Ако си намериш по-добра работа, премести се. Но не мрънкай, че няма работа, защото има. Затова се съмнявам в някои от качествата на българина, с които бях закърмен като ученик. Той не гледа в собствената си паница как да я напълни. Енергията му отива повече в това да гледа как на съседа да му е по-празна паницата. Това е истината.
Димитър Рачков
Как да кажа защо една от две жени е по-хубава? Тази професия неслучайно в западния свят е много високо платена. Оценителите, първо, имат име на пазара. Второ, те са перфектно запознати с творчеството на даден художник и могат да преценят една творба къде стои в него. Много хора питат: "Колко струва един Владимир Димитров-Майстора, 30 на 40 см.?" Как да ви го сметна – отвръщам – на квадратен метър или на килограм?! Има и някои точни параметри – авторът, размерът на творбата, техниката, сюжетът, състоянието и т. н., но другото е... интуиция, магия. Има, да речем, две работи на един и същ художник, и двете масло, от един период, всичко е еднакво, но едната струва 1000, а другата – 3000. Така че в изкуството, както и в любовта няма точни мерки.
Павел Тодоров
Този, който продава творбата, трябва да си направи сметка и на кого би могъл да я продаде. Това изисква детайлно познаване на пазара. Като анекдот в бранша се разказва случаят с някой си български колекционер, който замислил голям удар в "Сотбис". Прочутата аукционна къща продала книга от голяма поредица от ХIХ в. за цели 12 000 паунда. Същия том открил в сбирката си и нашият човек. Стегнал си куфарите и право в Лондон, а там му казват: "Благодарим ви, господине, за вашите старания, но не се интересуваме от книгата." "Ама аз ще предложа много по-ниска цена", упорства той. "Тенк ю, няма нужда", отвръщат. И така, докато нашенецът не избухнал: "А онзи случай?" "В онзи случай, сър – обяснили от "Сотбис" – знаехме, че на лорд Х тази книга му липсва в библиотеката. И той много искаше да я има. Затова тя достигна тази цена.
Павел Тодоров