Цитати на тема "Липса" - страница 13
ТРИТЕ НЕЩА
Трите неща в живота, които след като си отидат,
никога не се връщат:
- Време, думи, възможност.
Три неща в живота, които могат да разрушат човек:
- Гняв, гордост, липса на прошка.
Три неща в живота, които не бива да губите:
- Надежда, мир, честност.
Три неща в живота, които са най-ценни:
- Любов, семейство и приятели, доброта.
Три неща в живота, които никога не са сигурни:
- Щастие, успех, мечти.
Три неща в живота, които съставляват човека:
- Лоялност, искреност, упорита работа.
Три неща в живота, които са наистина постоянни:
- ОТЕЦ, СИН И СВЕТИЯТ ДУХ.
Николай Велимирович
Ако имахме повече любов към Бог, колко лесно бихме поверили себе си и целия свят на Него, с цялата му неразбираемост и непонятност. Всички трудности идват от липса на любов към Бог, а всички трудности сред хората идват от липса на любов помежду им. Ако има любов, не може да има трудности.
Александър Елчанинов
Много хора допускат грешката да търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от страданията им, от отегчението, от липсата на смисъл в живота им. Очакват двойката да запълни празнотата в тях. Каква ужасна грешка! Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.
Хорхе Букай
"...нека да не забравяме, че има много силни ядра в младите поколения...и да работим за тях, а не да работим за търтеите. (Защото, разбира се, искам да бъда и обективен...) Сред младите хора, безспорно, има и други лица - разгащени ашлаци, които се държат непрекъснато като пияни! Които се хилят като луди, пръст да им покажеш - ще се скъсат от смях! Хилят се и се гаврят със сериозните неща денонощно! Смятат, че щом се хилят и се смеят, значи имат чувство за хумор! Ха! Ами, че ти може да се смееш много щот' си тъпак! Или щот' си нахалник! [...] Пълно е със такива глупаци, които се смеят именно от липса на ум!" - коментар относно голяма част от младото поколение.
Юлиан Вучков
Различни сме и въпреки това отчаяно се опитваме да се вместим някъде. Защо ли възприемаме нашата уникалност като недостатък? Защо ли се стесняваме от нея? Защото не сме достатъчно големи или силни, че да превърнем своеобразието си в знаме? Или пък понеже не сме сигурни в себе си?
Тази липса на сигурност - а не величината ни - ни е карала винаги да търсим "покровители". Има и други малки народи, но те не висят на шията на големите.
Никос Диму
...Веднага след 10 ноември се закриха всички клубове. Според мен това бе продиктувано от страха интелигенцията да не се събира, да не общува, да не обменя информация, да не мисли. Известно е, че творците с това са опасни, те никога няма да извадят нож като мутрите. Аз постоянно имам нужда да се събирам с колеги, за да ми олекне на душичката. Липсата на възможност за общуване сред творците е гибелна за изкуството. Дори вече започвам да вярвам в предсказанието на една италианка, която каза, че през 2006 г. вече няма да се говори за такава държава България. Ето, вижте какво става - някои хора забогатяват страшно, толерират престъпността, защото понякога участват в нея. Наникъде отива тази страна.
Доньо Донев